В Япония съществува, така наречения, Остров на котките. Там живеят стотина човека и няколко хиляди бездомни и диви котки.
Жителите на остров Tashirojima вярват, че храненето на котките ще им донесе късмет. За това тези животни живеят там свободно и безгрижно.
В началото на 19 век островът е бил популярен сред рибарите, които завъдили на него котки.
В днешно време населението намаляло до стотина човека, но популацията на тези животни растяла с огромна скорост.
Жителите на острова хранят котките с риба и се отнасят към тях със симпатия.
Изглежда идеята да се държат такива животни в домовете не била много привлекателна за местните. На практика всички котки там са диви.

Берлинският приятел на бедните барон Котовиц посетил веднъж философа И.Фихте, който бил прям човек и не скривал своето отрицателно отношение към убежденията на барона. По време на разговора им Фихте гордо заявил:
– Децата се молят, а мъжете искат.
На което Котовиц смирено отговорил:
– Господин професоре, аз имам грижата за 600 човека и често не знам от къде да им взема хляб. Но до сега знаех само едно средство. Моля се на моя Небесен Баща и Той винаги ми е помагал.
Фихте замълчал, след това погледнал барона с очи изпълнени със сълзи и тихо казал:
– Да, скъпи бароне, тази моя философия не можа да ме обогати.
Молитвата е ключ към милосърдието и щедростта на Бога. Тя гаси огъня, спира войната, усмирява бурята, изгонва демони, развързва връзките на смъртта, прогонва болестите….
Не говоря за молитва, която се произнася само с устни, а за тази, която се издига от дълбините на душата.

Влюбчивостта се въртяла около Любовта с възхищение и непрекъснато повтаряла:
-О, Любов! Мечтая да бъда като теб!Ти си много по-силна от мен.
Любовта замислено поклатила глава:
– А ти знаеш ли в какво се състои моята сила?
– Твоят сила е в това, че ти си най-важното нещо за хората.
Любовта въздъхнала и погалила по главата Влюбчивостта.
– Ти не си права, скъп моя! Аз умея да прощавам и това ме прави силна.

Камчатското градско смесено търговско договаряне съобщава:
„През 1961 г. брашното, захарта, зърнените храни и други насипни стоки няма да се дават в джобовете и шапките на купувачите.
В магазините ще се появи амбалажна хартия за опаковане.“
Е, все пак това е 1961 г. Гребеш от чувала и мериш на кантара. Поради липса на чанта или по-подходящ съд, в действие влиза джоба или шапката.
Много по-късно влизат  в употреба килограмовите и половинкилограмовите опаковки.

Глупаво е да се казва за животните, че са „зверове“ или „хищни животни“. Понякога те са страшни, но са много по-истински от хората.
Какво разбираш под „много по-истински“?
Виж, кое да е животно котка, куче, птица или някое голямо красиво животно в зоологическата градина, като пума или жираф!
И ще разбереш, че те са истински.
Няма животно, което да се смущава и да не знае какво да прави или как да се държи.
Те не те ласкаят, не искат да ти направят по-голямо впечатление. Няма нищо показно в тях.
Каквито са, такива са, като камъни и цветя или като звездите на небето.
Разбираш ли това?