Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.

Една девойка посещавала група изучаваща християнските взаимоотношения. Но скоро я напуснала. Когато я попитали за причината, тя казала:
– Имам съседка, с която често се карам. Не мога да й простя. И тъй като Библията осъжда непростителността ми, не мога да идвам повече при вас.
Нещастна, но честна душа.
Колко много такива християни има, които се смятат за истински последователи на Христос, а носят в сърцето си вражда към ближния и не могат да му простят.
Прощението е милост към провинилия се, снизходителност към вината му, един вид помилване. Божието прощение и милостта към нас зависи от нашето прощение и милост към другите. Ако не простим на останалите и на нас няма да ни бъде простено. Ако предизвикваме укор и осъждение към някого, ние също падаме под него.
Прошката е отличителна черта на християнския характер. Тя постоянно поддържа живота ни в Господа. Прощението е външната дреха на християнската любов, която „дълго търпи и е милостива, не завижда,  не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“.

Целта на тази стъпка се явява вследствие на защитата на сирийския език, който се явява основа на всички езици в християнските деноминации в страната.
Министерство на образованието в Ирак е включило в програмата сирийско и християнското образование в 152 училища на Багдад, Киркук и Ниневия.
Министерството се надява да спре вълната от емиграция на християнските общности, която се е разраснала след падането на режима на Хюсеин.
Християнско образование ще получат повече от 20 хиляди студенти. Съвета на католическите епископи ще представи програма за обучение през следващата година.

Суданските власти са разрушили църковна сграда в Омдурман в рамките на кампанията за изгонване на християните от региона.
Ислямският президент Омар ал-Башир започнал преследване на християните след отделянето на Южен Судан. Разрушаването на църквата е станало без предупреждение.
На 17 февруари булдозери, придружени от местната полиция, сътрудници на националното разузнаване и службите за сигурност унищожили църковна сграда.
Правителството конфискувало земята, върху която е построена църквата, а длъжностни лица заявили, че храмът е бил построен на „мюсюлманската зона“.
Сега християните търсят ново място, за да построят храма си.

Не забравяйте, че снимането на пейзаж преди всичко зависи от светлината.
Една от главните грешки на фотолюбителите е правене на снимки по обяд. Тогава слънцето грее с пълна сила и подбирането на осветеността на снимката е много трудно.
Такива фотографии обикновено изглеждат много плоски, а цветовете замърсени.
За това идеалното време за снимане на пейзаж е изгрева и залез на слънцето. В тези часове осветеността е особено мека и снимките придобиват други отенъци.
Когато се разхождате и избирате място за снимане, вземете със себе си компас. Той ще ви помогне да определите, къде ще бъде изгрева и залеза на слънцето.