Върховния съд на Австралия е признал съществуването на трети пол при хората и постановил, че гражданите могат да определят пола си в документите, не само като мъж или жена, но и като неопределен такъв.
Причината за вземане на такова решение е станал продължителния съдебен спор между жителя на Сидни Нори и общинската служба за гражданска регистрация.
Нори се е родил мъж, но през 1989 г. си направил операция и си сменил пола. След това решил да живее „нито като мъж, нито като жена“. Така в официалните документи преди Нори се е приемал ту за мъж, ту за жена. Сега властите са принудени да добавят в документите нов вариант – „пол – неопределен“.
– Аз съм в еуфория, – казал Нори пред репортерите след решението на съда.
Като се има предвид, че Върховният съд е най-висшата съдебна инстанция в Австралия, неговото решение е поставило последната точка в дебата за съществуването на трети пол при човека.

Това не е ли отворена врата за унищожаване на семейството като основна единица на обществото?

Молитвата е радиостанцията на бойното поле в света. Тя търси от Бога помощ. Призовава за войнско разгръщанен и прицелна точка. Търси защита и въздушно подкрепление. Иска огнева сила за взривяване, за да отвори пътя за Словото. Очаква чудотворно изцеление на ранените. Моли за припаси и подкрепления.

Мястото на молитвата е на бойното поле в света. Тя е свързочна линия за духовна война, а не вътрешен телефон, който да увеличава удобствата на светиите.

Една от основните причини тази „линия“ да е неизправна в ръцете на християните войни е, че мнозина са станали дезертьори.

Имало едно време една майка. Тя толкова обичала дъщеря си, че не ѝ отказвала нищо.

Една нощ докато детето вървяло в градината, зърнало луната и пожелало да я има.

Много пъти майката се опитвала да обясни на момиченцето си:

– Мястото на луната е на небето. Не можеш просто да я откъснеш от там и да я вземеш в ръце.

Но като всяко малко дете, дъщеря ѝ не разбирала, че луната не принадлежи на никого. Продължавала да я иска и плачела.

Какво можела да направи майката?!

Накрая донесла една кофа с вода и посочила на детето отражението на луната в нея.

– Ето я твоятя луна, мила моя.

Възхитено, момиченцето дълго си играло с отражението и наблюдавало вихрения танц на водата.

Слънцето залезе и небето потъмня. Една от жените се зае с вечерята. Тази вечер войниците не им донесоха повече храна. Дребна жена с изпити, хлътнали очи предложи малко да изчакат, но един от мъжете добави бързо:

– Не видя ли, че войничетата, които докараха последната група хора, се питаха от къде ще вземат храна за себе си тази вечер?

– Май повече ще ни провърви с жабите в езерото, – добави друг от групата.

Избухна взрив от смях. Изведнъж се открои глас в глъчката, който премина в плач:

– Няма да се върмем вече у дома, – хлипаше едра и яка жена. – Няма, ……тук ще си умрем …

Тя цялата се тресеше от плач. Обикновенно тази жена вдъхваше спокойствие и излъчваше увереност, но сега се бе превърнала в хлипаща, отчаяна развалина.

Останалите потрепераха, сгушиха се един в друг и отчаяно се вслушаха в тишината на безнадежното си положение.

Малко две годишно момиченце се приближи до жена, тя все още викаше и стенеше в плача си. Прегърна я през рамо с малките си ръчички, целуна я по бузата и каза:

– Боли ли те?

Жената кимна. Момиченцето отново я целуна. Изду бузки и духна.

– Вече няма да боли, – радостно обяви детето и разпери пухкавите си длани нагоре.

В очите на жената светна весело пламъче ….. и тя прегърна детето….

Веднъж една малка мъжка птичка попаднала в плен на лотосов цвят, от който пиела нектар. Тя толкова била опиянена от аромата му, че не усетила, кога дошла вечерта и цветът затворил листенцата си.

Малкият пленик успял да се освободи от ароматните прегръдки на лотоса едва призори. И полетял към гнездото си. Крилете на малката птичка били пропити с великолепния аромат на лотоса.

Там я посрещнала разярената ѝ половинка. Докато мъжкият бил на сигурно място в прегрътките на цветето, в гората избухнал пожар, който погълнал гнездото на двойката заедно с малките.

Сломена от скръб женската обвинявала любимия си, че се е наслаждавал в прегръдките на друга….

Това е не само легенда, а и нещо повече ….. Навярно се досещате какво имам в предвид? Завлечени от изкушенията, желанията, ….., дали след това няма да загубим нещо много по-ценно и скъпо в живота си?