Нина беше бременна в четвъртия месец. Външно не се забелязваше много. Тя беше пълничка и за това стомахът ѝ не се открояваше ясно. Когато приятелят ѝ разбра за положението, в което се намираше, изпадна в шок.
Предлагаше ѝ няколко пъти да махне детето, но тя отказваше. Той я молеше, казваше ѝ:
– Това дете ще разбие кариерата и живота ми.
След това започна да я напада и оскърбява. Повтаряше ѝ:
– Грам стотинка няма да ти дам за него. Никога няма да го призная за свое дете.
Нина плачеше много, даже по едно време, за да престане този натиск, беше готова да абортира, но майка ѝ я спря:
– Няма нищо страшно, ще го родиш, ще го отгледаме и възпитаме, и без негово участие.
Подкрепата от майка ѝ я успокои, даде ѝ нови сили и тя реши да роди детето, независимо от всичко.
С приятеля си не се бе виждала цял месец. Срещна го в универсалния магазин. Беше с родителите си, но и тримата се направиха, че не я познават и я подминаха без да я поздравят. А по-рано родителите му бяха толкова приветливи и добре настроени спрямо нея.
Нина се разплака. Стана ѝ много мъчно. Не можеше да си обясни, как това може да случи? Раждането на едно дете е истинско чудо. Някои двойки не могат да имат деца, лекуват се и правят разни изследвания. Много семайства взимат деца от детските домове и ги правят част от тяхното семейство. Други прибягват до инвитро, не това не винаги помага.
А сега те имат дете и баща му не ще да чуе за него.
Нина постояно плачеше, но тя разбираше, че трябва да е силна. Трябваше да мисли не само за себе си, но и за малкия човек, който носеше в утробата си.
Веднъж Нина отиде при генеколога за поредния преглед. Когато излезе от клиниката заваля силен дъжд и тя повика такси. По пътя за в къщи, тя разговаряше с шофьора на таксито и му сподели мъката си. Нищо чудно, че някои таксиметраджии стават истински психолози. Той я изслуша внимателно, а след това каза:
– Бих му ударил един токат на този в зъбите. Ще му изкривя физиономията, за да разбере, че не трабва да изоставя бременно момиче. Трябва да носи отговорност за това, което е направил.
Когато пристигнали до дома ѝ, Сашо, така се казваше шофьора на таксито, поиска телефония ѝ номер и я попитал:
– Мога ли да ви звъна някой път.
Нина не се замисли много, на едно лисче записа номера си и му го даде.
След три дни Сашо позвъни и ѝ предложи да се поразходят. Тя се съгласи. Така те започнаха често да се срещат. Между тях нямаше нищо интимно, срещаха се като стари приятели. Сашо ѝ даваше сили, помагаше ѝ и я подкрепяше докато тя роди.
Нина роди и нарече сина си Александър. В този момент тя беше найстина щастлива, разбирайки, че няма нищо по-прекрасно от това да държиш дете в ръцете си. Дойде и Сашо. Той взе детето, прегърна го, а по бузите му потекоха сълзи. Повярвайте, в такива моменти животът може да ви даде много повече.
Сашо застана на колене и каза:
– Нина, знам че веднъж са те предали и изхвърлили и сега трудно би повярвала на кой да е мъж. Сега ти имаш дете и съвсем не ти е до какви да е взаимоотношения. Но аз те обичам. Обикнах е още първия път, когато те видях и със всяка нова среща любовта ми към теб растеше. Аз обикнах сина ти, той е дълбоко в сърцето ми. Би ли се омъжила за мен. Аз ще приема детето като свое. И ние ще бъдем семействао.
Минаха три години и те са много щастливи, а тя пак е бременна.
За умните мъже децата са радост, а за глупавите тежест.

Американските съюзници били щедри на готови лекарства. Те отпускали партиди пеницилин в заем, но не разкривали промишлената технология на производството му.
От Твен трябвало да получат пречистени американски щамове на пеницилина, за да може съветската медицинска промишленост масово да произвежда лекарството.
Скоро чрез агент Рендъл Твен се запознал с един от ръководителите на фирмата, произвеждаща пеницилин и получил от него няколко проби от щамовете.
Завръщайки се в резиденцията, Твен до късно конструирал специален херметически контейнер, в който трябвало да се подържа определена температура.
Резидентът бързал, всичките материали трябвало да бъдат опаковани до десет вечерта.
Сутринта тръгвала дипломатическата поща за Москва.
Твен завършил майсторенето на контейнера десет минути преди да тръгне пощата.

Един човек умрял и попаднал на небето. Прилетял ангел до него и казал:
– Спомни си всичко добро, което си naправил на земята, тогава ще ти пораснат криле и ще полетиш с мен към рая.
– Мечтаех да построя дом и да посадя градина, – спомнил си човекът.
На гърба му се появили малки крилца.
– Но аз не успях да осъществя своята мечта, – с въздишка добавил човекът и крилата изчезнали.
– Обичах една девойка, – казал мъжът и крилете отново се появили
– Радвам се, че никой не узна за моя донос, – спомнил си човекът и крилете изчезнали.
Така мъжът си спомнял и доброто и лошото, а крилете ту се появявали, ту изчезвали. Накрая си спомнил всичко и го разказал, но крила така и не му пораснали.
Ангелът искал вече да отлети, когато човекът изведнъж прошепнал:
– Спомням си как мама ме обичаше и се молеше за мен.
Изведнъж на гърба на човека се появили огромни криле.
– Нима мога да летя?- изненадал се мъжът.
– Майчината любов прави сърцето на човека чисто и го приближава към ангелите, – с усмивка казал ангелът.

В едно мащабно проучване са участвали повече от 10 хиляди доброволци на възраст от 40 до 85 години.
Оказало се, че при всеки „собственик на котка“ средно се наблюдава 18-20 процента снижаване на риска от инфаркт и инсулт. Също така, те с 10 процента по-малко страдат от сърдечно съдови заболявания, в сравнение със „собствениците на кучета“. Въпреки, че последните прекарват повече време на открито, разкарвайки любимците си.
Тук няма никаква мистика. Когато галите котката си ви се понижава кръвното налягане. Това става благодарение на статично електричество, генерирано при контакта на тялото на човека с космите на котката. Такова се произвежда и при други животни с космена покривка, но котката има още едно уникално „лечебно“ свойство.
Факт е, че котешкото мъркане поражда трептения с честота от 20 до 50 Херца, които въздейства върху центъра на удоволствието в човешкия мозък и повишава отделянето на серотонин – така наречения „хормон на щастието“. А това допринася за „въвеждане на хармония“ в целия организъм.

Настъпва воден глад в САЩ, следван от енергетичния. В Калифорния са изправени пред засушаване. 80% от територията е „крайна“ или „изключителна суша“.
Според официалните прогнози след 2 години ще бъдат изчерпани всички подземни водни източници с прясна вода.
Професор Фамиглети от NASA силно се е противопоставил на официалните данни и е казал, че водата ще стигнат само за 12-18 месеца.
Междувременно, за легализираните насаждения на марихуана плантаторите са получили разрешение от властите, да използват по 156 000 литра вода на ден.
Сега Калифорния получава прясна вода от артезианските кладенци. Другите източници отдавна са изчерпани. Тези кладенци ще бъдат безполезни в следващата година или две поради изчерпване на целия водоносен пласт. Тогава в Калифорния няма да има повече вода.
Това е най-гъсто населеният американски щат. Там живеят над 37 милиона души и всички тези хора ще останат без вода.
Силиконовата долина, Холивуд – всичко това ще остане без вода.
Но властите са отделили за отглеждане на марихуана 156 000 литра вода на ден. Нека хорта да си приготват трева и да се усмихват без вода.
А ето я и черешката на тортата. В Калифорния живеят 663 000 милионери. Практически всички богати хора от САЩ живеят в Калифорния. Всеки един от тях има вила с градина и басен, за които е  необходима много прясна вода. Но на всички им било безразлично. Така водата постепенно започнала да се губи, докато накрая ще свърши.
Така си и живеят. Дошъл Барак Обама и казал по средата на пресъхналото езеро, че е силно загрижен и че правителството на САЩ е предприело всички необходими мерки.
Но какво реално могат да направят? Да заселят осъдените на смърт в изоставените ферми?
През януари, когато в Калифорния се наблюдават най-много валежи, сега те са намалели или почти ги няма.
Нивото на езерото Шаста е спаднало с 30 сантиметра. Даже плоскодъните катери на милионерите не могат да плават. Изтласкват и ги извозват на ремаркета, защото езерото почти е изчезнало.