Изследователи от Масачузетския технологичен институт са създали книга, която може да носите върху себе си. Чрез нея читателят изпитат чувствата на героите в книгата.
С помощтана комбинации от различни сензори, книгата ще знае коя страница четете и ще придизвиква определени вибрации чрез специална жилетка.
Измененита в емоционалното и физически състояние на героя предизвикват незабележима ответна реакция в жилетката, изменяйки честотата на  сърцебиенето, създавайки стягане на гръдния кош чрез торбички с въздух под налягане или местни колебания на температурата.
Жилетката съдържа нагряващо устройство, което променя температурата на кожата и система за компресия, за предаване и отслабване на напрежението, чрез въздушна възглавница.
Жилетката променя вибрациите си в съответстие на настроението в книгата.
В книгата са вградени 150 светодиода за създаване на осветление наоколо. То се мени в зависимост от действията и атмосферата в книгата.
Проектър се нарича „Сензорна фантастика“ и е разработен от Феликс Хайбек, Алексис Хоуп и Джули Легоулт в медицинската лаборатория на Масачузетския технологичен институт.

В Германия е разработено стъклото, която отразява ултравиолетовите лъчи, които биха могли да предотвратят много жертви сред птици при сблъсък със стъклените повърхности на сградите.
Както бе отбелязано, в Европа всяка година от такива сблъсъци загиват около 250 милиона птици. Прозорците, както се оказало, те виждат, но не ясно. Освен това, при птиците се появяват проблеми поради тяхното невнимание.
Идеята за уникални покрития била подсказана на специалисти от паяците кълботъкачи – Araneidae. За да не разкъсат птиците тяхната мрежа, тези членестоноги вплитат в паяжината нишки, които отразяват ултравиолетовите лъчи. Птиците се стараят да избегнат препятствия с такива декорирани модели.
Разработчиците са тествали много рисунки на покритие и най-ефективен е моделът приличащ на разпръснати пръчки.

Томското иновационно предприятие „Инновата“ е създало материал от блатен мъх, който ще бъде алтернатива на синтетични материали при производство на памперси, пелени за еднократна употреба, превързочни материали и други продукти за личната хигиена.
Предимството на новият материал е екологичност и добри абсорбиращи свойства. Изпитанията на този материал още не са приключили.
Образеца за момента не е готов още за масово производство. Технологията за очистванетона материала е толкова сложна, че учените се опасяват, че в хода на изследванията могат да получат друг материал, който няма необходимите свойства.
Въпреки всичко, не е далече момента, когато този продукт ще излезе на пазара. И той ще се наложи поради своята екологичност и чистота.

Когато не знаем от къде произхожда дадена дума, разделя ме я на части, който имат някакво смислово значение. Но постъпвайки така, често изпадаме в парадоксално положение.
Ето как двама „умници“ веднъж разсъждавали върху думата „демокрация“.
– Какво означава демокрация? Толкова говорят за нея и по телевизията, и по радиото – казал единият.
Другият се почесал по главата, вторачил невиждащ поглед в земята и свъсил вежди. Явно, разсъждавал усилено по въпроса.
Изведнъж се плеснал по крака, погледнал хитро събеседника си и казал самодоволно:
– Виж думата се дели на демо и кратия нали?
Другият недоумяващо го погледнал:
– Е и?
– Много просто. Това са демони, който се делят многократно, – като наблегнал на кратно, – с други думи демони, които се умножават много пъти.

Имало едно време едно птиче, което било много болно. То не можело да отлети на юг с останалите, за това ги изпратило с думите:

– Ще намеря някъде подслон, а напролет ще ви чакам тук.

Когато всички птици отлетели малкото птиче отишло при един дъб и го попитало:

– Мога ли да се скрия в клоните ти, за да не замръзна през зимата.

Но дъбът отказал. Той бил коравосърдечен и студен. Тогава птичето отишло при един клен със същата молба. Кленът бил по-любезен от дъба, но също не подслонил малкото.

Птичето започнало да моли наред всяко срещнато дърво, да го подслони за зимата. Но и брезата, трепетликата, върбата , бряста, …. му отказали.

Дошъл първият сняг и птичето се било вече отчаяло. Пред него се изпречил един бор. С последна надежда, премръзнало и останало без сили, то едва промълвило:

– Ще ме приютиш ли през зимата?

– Не мога да ти предложа кой знае каква закрила, – казал борът. – Имам само иглички, а те пропускат вятъра и студа.

– Няма значение, – казало птичето треперейки.

Борът се съгласил и прибрал премръзналото птиче. Благодарение на закрилата на бора малкото оцеляло през дългата зима.

Когато пролетта дошла и хълмовете грейнали в пъстра премяна, семейството на птичето се завърнало.

Създателят разбрал как дърветата се отнесли към малкото птиче и много се ядосал.

– Как не пожалихте клетото птиче , изпаднало в беда? – рекъл Той.

– Съжаляваме, – стенели дърветата.

– Заслужавате да ви накажа, – заявил Създателят.

От тогава всички дървета губят листата си наесен. Само иглолистните дървета остават зелени през зимата, заради милостта, която борът проявил към малкото птиче.