Войник се връщал от война. Стигнал до река. Помолил един лодкар да го прекара през реката.
Когато лодката стигнала средата на реката се появил свиреп дракон. Извила се страшна буря. Огромни вълни заливали лодката, а драконът злобно се смеел.
Когато видял дракона лодкарят хвърлил веслата и ужасен затворил очи.
– Защо не гребеш? – извикал войникът.
– Защо да греба? Появи се дракон, все едно какво ще правя, отивам на дъното на реката.
– Човек не трябва да се примирява така. За живота си всеки трябва да се бори! – казал войникат, скочил във водата и отсякъл главата на змея.
Много зли същества живеят между нас, защото се страхуваме от тях. Престанете да треперите пред тях и те няма да ви се явяват пред очите.

В Китай е започнала кампания по изземване на „шпионски“ устройства от пазара, които могат да се използват за подслушване или видеозаписи.
Причината за това са две съдебни дела.
Едното от тях е свързано с разузнавателната дейност на двама емигранти от Канада, а другата с продаване на китайски випусници секретни данни от ВУЗ за 32500 долара.
Очаква се забраната за купуване на такива устройства да „премине“ и на други пазари.

Физическото пространство или дадено място могат силно да повлияят за задържане на информация в паметта.
Изследователи са показали, че паметта значително може да се подобри, ако се пресъздадат условията, при които е получена информацията.
Ето защо свидетели се водят на местопрестълението или ги молят да си спомнят физическите характеристики на външната обстановка.
Професор Алан Бедели е доказал, че водолазите най-добре си спомнят експерименталната информация, която са получили под водата, когато отнова са се оказали под водата.
Учените говорят за памет „зависеща от състоянието“, имайки впредвид психическото състояние на човека при формирането на спомените.
Спомнянето наинформация е много лесно, когато човек се връща в същото състояние, което е бил. Мястото или дадена обстановка могат да повлияят на нашето настроение. Физическото възвръщане на мястото може да се окаже двойно по-ефективно, тъй като ви помага да се „върнете“ в предишното си емоционално състояние.

Днес е време за гатанка. Помислете добре и не прибързвайте с отговора!
А ето я и самата загадка:
Когато бях млад разливах благоухание под слънцето.
Като станах на средна възрат ви карах да бъдете безгрижни, невнимателни и небрежни.
А когато остарях, започнахте да ме цените повече от всякога.
Кой съм аз?
Не хитрувайте и не поглеждайте отговора. Напрегнете малко мозъка си!
Отговор: отонив.

В семейството им обичаха нововъведенията особено, когато се отнасяше за кулинария, бяха царе. Наскоро Димка бе открила прекрасно лакомство, което ситно нарязано в чиния се превръщаше в невероятна салата. Тя изобщо не можеше да си представи цвекло и то червено сервирано на масата, но сега често си правеше салата от него.

Мъжът ѝ Рангел беше минал през пазара и бе купил две глави. Решиха за обяд да нарежат само едната. Хапнаха си добре.

Когато Димка излезе от тоалетната беше малко смутена, но махна с ръка и продължи към терасата.

Малко по-късно включи телевизора. Пускаше го, за да ѝ бърбори нещо, а само от време на време поглеждаше екрана.

Но сега някакво „светило“ на медицината обясняваше нещо доста настървено. До Димка стигаха само част от думите му.

– …….ако забележите кървавочервен цвят в урината си …..

Тя трепна и се заслуша. Човекът обясняваше, че при така появилите се белези, трябва да се отиде на лекар, защото това можело да се окаже рак.

Какво накара Димка да се заслуша в тези многословни обяснения?

Днес тя неволно забеляза, че урината ѝ е червена като кръв. А и сега тези обяснения. Няма нищо случайно в този свят.

Сърцето и се сви, а в стомаха си усети голяма оловна топка. Мисли известно време, а накрая реши: „Не обичам много лекарите, но все пак трябва да отида:“. Страхът ѝ даде кураж.

Сподели с мъжа си, а той ѝ каза: – Трябва да отидеш на лекар, докато не е станало късно.

Той тръгна към вратата и изведнъж се спря:

– Чакай, – и пръста му сочейки нагоре, замръзна във въздуха. – Моята урина също беше червена. Май и аз трябва да отида на лекар.

Застана накрая на стаята, като пристъпваше от крак на крак. Веждите му се  събраха, а погледа му се загуби някъде в килима. Явно мислеше нещо съсредоточено. Изведнъж усмивка заля лицето му и той хитро погледна жена си.

– Диме, – развеселено каза Рангел на жена си, – трябва да е от червеното цвекло.

От гърдите на Димка се отрони тежка въздишка, сякаш голям воденичен камък беше паднал от раменете ѝ.