Много видове гекони имат способността да се маскират. Кожата им е по-тъмна или по-светла в зависимост от осветлението в околната среда.
По време на експерименти на геконите затворили окото им само от едната страна, но те ​​продължили да променят цвета си по обичайния алгоритъм.
Но ако очите им се затворят и от двете страни, те се справяли със задачата за маскирането много по-лошо.
В тези зони са открити голям брой светлочувствителни протеинови опсини, поради които вероятно кожата на геконите се приспособява към околната среда без участие на зрението.
Подобни механизми за автономна регулация на окраската на тялото са открити при някои риби.

В края на 19-ти век, на железопътната линия към Кейптаун  работил стрелочникът James Wide, който бил загубил при инцидент двата си крака.
След известно време той купил от пазара павиана Джак. James обучил павиана да го вози на количка от дома му до сигналната бутка.
Павианът помагал и при превключване на сигналните лостове.
Веднъж в жп управлението посъпила оплакване. Wide по чудо не бил уволнен.
James поискал да се проверят способностите на павиана. Той отлично се справил с всички тестове и е бил нает на работа.
Джак е работил като стрелочник до смъртта си, и се казва, че не е направил нито една грешка.

В немския град Хамбург има население от над 1,8 милиона души.
Общината на този град е приела план през 2014 г., според който в продължение на 20 години градът ще бъде освободен от автомобили.
За придвижване хората могат да използват обществения транспорт.
Градското пространство ще се превърне в преплетена мрежа от улици, напълно отворени за пешеходци и велосипедисти, паркове, детски площадки и спортни съоръжение.

Тя продължи да върви като се вглеждаше в тревата. Край нея крачеше юноша доста източил се за годините си. Отдавна не бяха се разхождали заедно.

– Знаеш ли, след като се омъжих за баща ти, исках да имам дете. Но минаха три години, а аз още не можех да забременея. Много хора мислеха, че проблема е в мен и аз смятах, че е така.

Въздъхна и погледна вече порастналия си син.

– Не можех да си представя живота си без деца.

Болката, която беше изпитвала тогава се изписа на лицето ѝ. Приближи до едно дърво и затърси нещо по кората му. Засмя се и каза:

– Беше една нощ и аз не можех да заспя ….

Когато отдръпна ръката си от дървото, младежът се вгледа внимателно. Той забеляза букви, които едва се четяха: „МОЛЯ..“

– Не само децата обичат да дълбаят, – усмихна се тя.

– Какво е това? – попита синът.

– Молитва.

– За дете? – очите на юношата се уголемиха.

Тя кимна и прибави плахо:

– Дърветата по цял ден гледат към Бога.

Синът смръщи вежди.

– Знам, че това беше глупаво, но ……

Тя отново докосна дървото, погали го с длян върху издълбаното място и се обърна към сина си:

– Сега знаеш колко много са желани децата, а те често забравят това. Мислят си, че са бреме, а не сбъднато щастие.

Той приближи до нея и я прегърна.

От къде произхожда фразата „Гол като сокол“?
Обикновено този израз използваме в речта си, когато говорим за беден човек.
Но защо тук се споменава думата „сокол“?
Тук изобщо не става дума за птицата сокол.
В древни времена стенобойната машина или така наречения таран наричали сокол.
Това оръдие представлявало гладък, гол ствол на дърво с метални накрайници, който бил закрепван на верига.
От тук идва и изразът „Гол като сокол“.