Течала си река в пустинята. Тя била малка, но в близост до бреговете ѝ процъфтявал живот: цъфтели цветя, шумоляла тревата, пеели птици, върби наклонявали дългите си клони и я галели. Реката се радвала на живота около себе си и всичко ѝ изглеждало навсякъде прекрасно.
Една нощ до нея пропълзяла змия и изсъскала:
– Ти си толкова щастлива тук, а малко по-далече от твоите брегове всичко умира от жега …..
Ако змията е била по-добра и мъдра е щала да каже: „Ти си толкова добра, не жалиш влагата си и спасяваш от гибел цветя, треви и дървета в тази нажежена от горещината пустиня“. Но тя не била такава, а била зла и завистлива.
Реката се наскърбила:
– Как мога да помогна на пустинята?
– Посъветвай се с човека, – отговорила змията.
На сутринта човекът изслушал реката.
– Добре, – казал той, – аз зная какво да правя.
Ако човекът е бил мъдър и грижовен е щял да каже: „Ти и така правиш всичко, което можеш“. Но той бил закоравял и небрежен.
Взел кирката и без много да се замисли, разкопал бреговете на рекичката и направил множество канали, които я свързали с пустинята. Водата по тях отишла в пясъка, а по бреговете, къдете преди течала, всичко изсъхнало.
Още повече се натъжила рекичката. Долетяла до нея райската птица.
– Какво се е случило? – попитала тя.
Разказала ѝ рекичката за своята голяма мъка. Тогава райската птица ѝ казала:
– Ти не си родена, за да напояват цялата пустиня. Това не можеш да направиш. Връщайте се във своето корито и дай живот на своите брегове.
– Но на мен ми е мъчно за пустинята ….
– Радвай се на живота на своите брегове, не тъжи за нажежената пустиня. Радостта ти ще укрепи твоите сили, а скръбта ти ще привлече хората. Те ще видят жизнеността на твоите брегове и ще се досетят как да оживят пустинята. Това е твоето предназначение …..
Потекла рекичката отново на мястото си и понесла със себе си радостта, която дава живот на бреговете и мъката, че не може да оживи цялата пустиня.

Най-силно е намаляването в периода 1970-2010 г. Популацията на сладководните видове е намаляла  до 76%.
Броят на дивите животни в света през последните 40 години е намалял наполовина. Това се посочва в доклада на Световния фонд за дивата природа (WWF) «Living Planet“ и Лондонското зоологическо общество.
„Здравето“ на Земята се измерва по два особени показателя: състоянието на живите организми на планетата и отпечатъка на изменение на екологията.
„Living Planet Index“ отразява броя на повече от 10 хиляди представители на популациите на бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби. От 1970 до 2010 г. индексът на живата планета е намалял с 52% – повече от два пъти. Най-силно е намаляла популацията на сладководните видове до 76%, това е сравнително завишен темп в сравнение с морските – 39%, живеещите на земята – 39% видове.
Сред основните причини за спада на животинските популации са промяната и унищожаването на местообитанията на животните, изменението на климата и нерационалното използване на природните ресурси.
В Южна Америка намалението е на 83%. Тясно следвани от Азия и Тихоокеанския регион – 67%. Европа и Северна Африка, отнасящи се към палеарктичен региона падна на 30%.
В доклада е отбелязано, че броят на хората на планетата през същия период се е увеличил от 3,2 милиарда до почти седем милиарда. През 2013 г. населението на планетата вече е 7,2 милиарда души, а до 2050 г. се очаква тази цифра ще достигне 9,6 милиарда.
Докладът предлага на жителите на земята, да измислят начини за икономично и разумно използване на ресурсите на планетата.

Това е вещество, което дълго време може да занимава дете. То може да се смаже, опъва, размахва, да потъваш в него и да го мачкаш, да изследваш и откриваш удивителните му способности, с други думи осезаем симулатор.
За да го направите са ви необходими:
1) 100 г прясно бяло PVA лепило;
2) половин чаша обикновена вода със стайна температура;
3) боракс – натриев тетраборат, може да бъде под формата на 4% разтвор;
4) цветова гама – няколко капки от зелен фураж, сок от цвекло или друга боя и пълнител във формата на перла или лъскави бижута;
5) за измерване чаша или лъжица и клечка от сладолед за смесване.
Ето и начина, по който се приготвя:
1. Ако няма фармацевтичен разтвор на боракс с глицерин, разтворете една супена лъжица боракс в чаша с вода.
2 В друга купа смесете четвърт чаша вода с една четвърт чаша лепило. Към това се добавя оцветител, ако е необходимо.
3 Сместа с лепилото непрекъснато се бърка, като постепенно се добавя около половин чаша разтвор на боракс до произвеждане на желеобразна маса. Това е всичко.
Сгъстеното вещество е в действителност замислената играчка. Остава само да го измийте под течаща вода.

Днес Симо се бе развихрил. Готов бе да доказва и най-невероятните неща. Не можеше да му се отрече нищо, беше ерудиран и знаеше какво говори. Обикнвено смачкваше опонентите си за броени минути.

Гледаше Владо закачливо и отново подхвана:

– По-сигурно е да си прасето на Ирод, отколкото негов син.

Владо добре познаваше историята, както древната, така и по-новата. Той разбираше на къде бие Симо, но искаше да чуе аргументите и тогава да отговори. Но нещо го караше да се  усъмни в казаното и за това  уклончиво каза:

– Не го проумявам това.

– Думата „син“ и „прасе“, както знаеш са сходни, – започна настъпателно Симо. – Освен това Ирод е изповядвал религията на евреите, за това никога не би убил прасе. Но в замяна на това не е изпитвал никакво неудобство, да елиминира член от семейството си, към когото е хранел подозрение.

– Разбирам, – каза спокойно Владо.

Симо се разпали още повече:

– По негова заповед била убита жена му и били умъртвени стотици евреи, в чиято лоялност се съмнявал.

Смеейки се на глас Симо продължи:

– Имам чувството, че не е смеел да затвори очи от страх, да не би някой да му грабне трон.

Това повече беше монолог, но Владо добре познаваше приятеля си. Той го обичаше и за това винаги му даваше предимство.

Те бяха добри приятели. И при всека от срещите си, единият научаваше нещо ново от другия, за това не търсеха първенство, а се ровеха в книгите и откриваха интересни неща.

Видът на тези вълни при залязване на слънцето са направени на Хавайските острови.
Тази потресаващ кадър е сниман от американецът Кларк Литл.
Той е един от най-популярните фотографи в света. Известен е с това, че отразява в снимките си красивата природа на необичайни места.
Чудите се как е направил този кадър? По много интересен начин.
За разлика от други фотографи, Кларк е и сърфист, което му е помогнало да направи тази интересна снимка.