Светлина в творбите на Александър Хардинг не е на заден план. Той не я използва и като инструмент. За него тя е основен сюжет във фотокартините му.
Светлината на художника е толкова плътна, че можеш да я прободеш с нож или да я боднеш с вилица.
Когато гледаш тези картини ти се иска да докоснеш, да почувстваш тази светлина
Насладете се на това невероятно изкуство.

Първата такава алея се е появила в град Krommenie, Холандия. Откриването ѝ е станало след като строителите положиха първите ѝ 100 метра.
Велосипедната алея наречена SolaRoad е построена от модулни слънчеви панели с размери 2,5 на 3,5 метра, а на повърхността на панелите се намира защитен прозрачен слой с дебелина 1 сантиметър. Защитата добре пропуска слънчевите лъчи. Освен това издържа голямо натоварване, пробван е дори камион, устойчива е на дъжд, сняг и лед. На нея няма да се хлъзгат колелетата.
SolaRoad изпълнява всички замислени функции за нея. По нея се движат и граждани, а събраната енергия се подава на светофари, улични лампи и най-близките къщи.
Компанията планира да снабди със слънчеви панели още няколко десетки километра от велосипедната алея.

Всяка сутрин преди зазоряване той тръгваше на разходка. Час по-късно се връщаше попил шума на града и звуците на градините, които после добиваха плът в поезията му.

Но тази сутрин не беше ходил много надалече, защото когато си дойде зората току що се бе сипнала и нощта все още витаеше във въздуха. Тишината го съпровождаше неохотно.

– Какво се е случило, – попита го разтревожена  жена му.

– Улиците са пълни с хора, – въздъхна той, – бездомни, отчаяни и гладни.

– Погледни! – извика възторжено жена му. – Виж как слънцето сияе, – продължи възторжено тя, искайки да разсее тъгата впримчила се в утрото.

Сноп лъчи огря предната част на къщата. Те плиснаха вратата на балкона и потопиха коридора в светлина.

Слънцето се издигна над големите корони на дърветата. Прозя се и се протегна. Провря многобройните си лъчи между листата и клоните, и събуди всичко живо там.

– Знам, че каквото и да се случи, Бог няма да ни остави, – добави жената и плътно се прилепи до мъжа си, вперила поглед напред с тревога…..

Второто по големина животно след слона скоро ще изчезне. В резерват на Кения е умрял, вероятно последния мъжки представител на северния бял носорог, способен да се размножава.
На Земята са останали шест животни от този вид, почти унищожени от бракониерите в Централна и Източна Африка. Роговете на тези животни много се ценят в китайската народна медицина.
Животно на име Съни, родено през 1980 г. в чешкия зоопарк Двур-Кралове е починало от естествена смърт. Това е единствения зоопарк, където се е родил в плен представител на този подвид.
Северният бял носорог е подвид на бялия носорог. Представители на друг, едноимен с подвида, живеят на юг в Африка. Той е много по-малък от северните си събратя, а популацията им е значително по-голяма.
През 2009 г. са пуснали два мъжки и две женски, отглеждани в Чешката зоологическата градина. Експертите се надявали, че женските полови хормони ще се нормализират в дивата природа, но опитите за чифтосване дори и със странична помощ не успели. Семето на мъжките носорози от Двур-Кралове, се съхраняват в Института за зоологически изследвания на дивата природа Лайбниц в Берлин.
Двойка носорози, които не могат да дадат потомство, поради напредналата си възрат, живеят в зоопарка в Сан Диего. Друга стара женска живее в Двур-Кралове.

Един човек решил да си построи дом. Първоначално той започнал да копае дълбока яма за фундамента. В редките минути на почивка, той виждал от мястото си само облаците в небето и краката на хората, които минавали наблизо.
Когато основата била готова, човекът започнал да изгражда стените на първия етаж. Сега той стоял на земята и по време на почивката можел да погледне във всички посоки. Тук той виждал много повече, отколкото преди.
Колкото къщата ставала по-висока, толкова човекът можел да вижда по-надалеч. От втория етаж виждал почти цялата улица, а от третия – съседната. На всеки етаж изгледът ставал все по-широк, а перспективата все по-впечатляваща.
Когато човекът се качил на покрива на къщата си, той видял цялото селище – всички къщи, улици и пресечки. Виждал и къде и защо хората бързат по улиците.