През юли 2008 г. от Арканзас се появила първата информация за някаква група поседници на “We Want Your Soul”. Името вероятно идва от едноименната песен „Искаме душата ти“.
Интересът към  “We Want Your Soul” възникнал след инцидент на паркинг в близост до магазин. Тогава през юли, към една жена приближили двама мъже с черни дрехи. Те започнали да се интересуват за финансовото положение на жената, питали я за отношението ѝ към религията, а след това ѝ предложили да си продаде душата.
Жената се уплашила и веднага позвънила в полицията. Когато дошли полицаите. тя описала мъжете така: бели мъже с черни костюми и куфарчета, които се придвижвали на Lexus. На дясната ръка на непознатите бил татуиран триъгълник с кръг, в който била разположена петолъчна звезда.
Полицай не успели да открият страните мъже. Но били фиксирани няколко запитвания до службите отговарящи за реда в страната, за някакви писма, които пристигали по електроните пощи с предложение, съответния човек, до който били изпратени да си продаде душата.
При желание, в Интернет можело да се прочете какви услиги предлага кампанията с посредници за продажба на души. А предоставените услуги съвсем не били лоши. Предложенията варирали от 5 до 20 хиляди долара, изглежда цената се влияела от възрастта на клиента. Такъв договор можел да се сключи само с лица над 18 години.
Между другото, както е посочено на купувачите в сайта, отнемането на душата е абсолютно безболезнена процедура, необходимо е само да се подпише договора, без да се притеснават. Те стават богати и след това се потапят в по-комфортен живот.
Ах да, според условията на сделката, няма връщане назад, душата се продава веднъж и завинаги. Договорът не може да се прекрати. Продаващият душата си няма възможност да разбере как ще се отнесат по-нататък към нея, защото тя изцяло принадлежи на новия собственик.
Разбира се, всеки човек решава сам за себе си, към кого да се обърне, към Бога или към дявола.

Болшинството от електрическите чайници губят известно количество енергия.
Например, за да направи чаша чай, се затопля по-голямо количество енергия, т.е. забележима част от електроенергията се изразходва напразно. Според авторите на днешната идея за „бездействена“ енергия, ако се събере излишната енергия за загряване на чайниците дневно, тя ще бъде достатъчна за всички улични лампи, в един по-голям град, за една нощ.
За разрешаването на проблема дизайнерите Нилс Чуди и Жасмина Грейс от Холандия са разработили индукционен нагревател MIITO.
Основната задача на устройството е да се променят навиците на хората и да се насърчат да имат по-икономично и внимателно отношение към енергията.
MIITO се състои от индукционна основа и нагревателен елемент. Върху основата се поставя съд с произволен размер, пълен с течност. Системата се активира автоматично и започва да загрява съдържанието. Автоматично се разпознава, когато течността е завряла и влиза в режим на готовност. След което потребителят взима течността и изключва MIITO.
Освен очевидните спестявания на енергия MIITO има няколко очевидни предимства – лесно обгрижване, без да се достига до изкипяване и тиха работа.

В Барселона има едно специално заведение, в което се сервират различни видове кафета. То винаги е пълно. Но има нещо много интересно, когато си поръчваш кафе, сервитьорът непремено те пита за името и си го записва. Когато Роси беше за първи път в това заведение, тази практика я изненада и бурно изказа негодуванието си:

– А личните карти няма ли да искат?

Данчо ѝ разясни положението спокойно:

– Реално, предлаганите видове кафета са много, а клиентите още повече и те непрекъснато се сменят. Прието е да се записват имената на клиентите, за да се избегнат грешките. Така всеки ще може да пие това кафе, което си е поръчал.

На Роси ѝ стана много смешно, когато чу сервитьорът да съобщава:

– Кафе за Роси.

Веднъъж тя беше пак там с приятелката си и един германец с жена си, която беше българка. Решиха да си направят шега и да не кажат истинските си имена, а да си измислят шеговити.

Когато сервитьорът попита Роси за името, тя каза:

– Кифла, – и леко се усмихна.

Приятелката ѝ се нарече Дрисла. Германецът избра името „Змей“, защото жена му често му казва:“ Ето идва моя змей“. Това обръщение много му харесваше. А жена му се нарече „Пръдла“.

Сервитьорът много внимателно и съсредоточено записваше имената, без да се влияе от разменящите си усмивки на масата клиенти. Тези имена за него нищо не значеха. Но той беше усърден и учтив в работата си.

По-късно се разнесе гласът на сервитьорът:

– Кафе за Кифла. Кафе за змей, – което някак си се бе превърнало в Исмаил, може би така е прозвучало немското произношение на тази дума. – Кафе за Дрисла. Кафе за Пръдла.

Групичката едва не падна под масата от смях. След това започнаха да се оглеждат дали няма българи в заведението, защото голям срам щяха да берат.

Учените от XVIII-XIX век в стремежа си да класифицират всичко и да го включат в определена система създали науката „френология“. Наука, която изучава характера на човека в зависимост от изпъкналостите на главата му.
Човешкия череп има неправилна форма, характерен със своите изпъкналости и вдлъбнатини.
Изхождайки от това, че мозъкът е разположен в черепа, немския лекар Гал решил, че неравностите на черепа се отразяват на развитието на отделни части в мозъка. Той смятал, че ако познава тези закономерности, може да определи характера и способностите на човека.
Хипотезата станала много популярна. Били направени така наречените „мозъчни карти“. Но развитието на неврофизиологията бързо опровергала тази псевдонаучна теория на Гал.
Станало ясно, че формата на черепа изобщо не се отразява на функциите на мозъка. „Мозъчните карти“ били съставени напълно на случаен принцип.
Френологията се опитвала да определи по формата на мозъка политическите и релиозните дарби, а в същото време се игнорирали вкус, осезание, ……

Представете си пристигате в нова страна. Искате да се насладите на местната култура чрез националната кухня. Ние винаги се стремим да опитате нещо различно от нашия обичаен режим на хранене, нещо ново, изненадващо.
За тези, които дегустацията не изглежда достатъчно забавна, ако разгледат барове и ресторанти на различни места от планетата ни ще останат изненадани. Съществуват интересни находки и за най-претенциозните пътешественици.
Болничната вечеря в Тайван е увлекателно гастрономично приключение за любопитния пътешественик.
Не позволявайте името да ви заблуди.
Разположеният в тайванския град Тайпе „Музикален ресторант“ няма нищо общо с музиката. В действителност този чудноват ресторант има по-скоро болнична тематика.
Всички сервитьорки са облечени като медицински сестри, масите са изработени от метални болнични легла, напитки се сервират в капкомерите, а стените са украсени с рентгенови снимки.