Мнозина вярват, че идеалната връзка с децата, съпруга и колегите е когато не съществуват конфликти, има само мир и спокойствие.
И те полагат усилия, за да избегнат конфликтите. Използват всякакъв начин да ги предотвратят, дори в ощърб на себе си, само и само да избегнат конфликтите.
В края на краищата нали идеалната съпруга и майка не крещи, не повишава глас и в нищо не противоречи?
Но проблема е в това, че всеки човек е различен, всеки си има своите „бръмбъри“ в главата и разбиране за ситуацията, така че без конфликт не може да мине.
Тук и там се получават несъотвествие, повишава се глас, стига се до конфликт. Появява се чувството за вина, угризения на съвестта и мисли от рода на : „Аз съм лоша съпруга и майка“, „При мен нищо не се получава“, „Аз не съм достойна….“
Когато говоря за конфликт имам в предвид конструктивния конфликт, той е много нужен и важен.
Представете си, вие се намирате на място, където има съмняващи се. Естествено, че в дадено обсъждане ще има хора, които мислят като вас, но ако се появи някой „другомислещ“, разговорът придобива съвсем друга окраска.
В спора всички ще загубите, ако не осъзнаете, че този конфликт  е резултат не от хората, а от различните  гледни точки.
В обществото трябва да разберем едно, че здравите отношение не се характеризират с без конфликтност, а с умения правилно да излизаме от тях.

В австралийския град Кернс пет метрова змия е била намерена мъртва в близост до една къща.
Пристигналите сътрудници от службата по зоокнтрол установили, че влечугото е умряло, след като се е ухапало само.
Специалист първоначално предположили, че змията е получила някаква травмая, а след това се опита да се ухапе на поразеното мястото.
Въпреки това, по-късно тялото на змията е бил откарано в ветеринарната клиника, за да се разбере от какво е настъпила смъртта.
В хода на изследванията зоомедиците не могли да намерят някакви повреждания, с изключение на оток в зоната около ухапването.
Кафявата бойга е от семейството на смокообразните. Среща се на Соломоновите острови в Източна Индонезия, в Нова Гвинея, Източна и Северна Австралия. Тези змии обикновено живеят по дърветата и храстите, и водят нощен начин на живот. Хранят се с гущери, птици и дребни бозайници.
Отровата на кавявата бойги не е опасна. Отровните зъби са малки и се намират от зад. Те имат външен канал. Отровата се вкарва чрез предъвкване.

Боби седеше на пейката пред вратата. Днес не му се правеше нищо. Скучаеше и премяташе някаква сламка в ръцете си.

– Хей , Боби, – привика го шепнешком Пепи.

Пепи беше стар негов приятел. Боби свърна натам, а Пепи го бутна в една стая. В средата ѝ се намираше дървена маса, а на нея стоеше кашон.

Пепи посочи кашона и каза:

– Подарък.

Боби пристъпи към кашона и погледна. Вътре беше послано одеалце, а на него лежеше кученце на кафеви и бели петна. Ушите му бяха невероятно дълги.

– Какво е това? – попита Боби озадачен.

– Това е част от поколението на спринг шпаньолката на Чочо. – каза Пепи, като внимателно наблюдаваше приятеля си. – Той сметна, че имаш нужда от животинче и то непременно женско.

Боби се надвеси над кашона. Кученцето го погледна съсредоточено. Той направи опит да отмести погледа си от малкото, но това се оказа доста трудна работа. Кученцето се прозя и се търкулна по гръб. Явно очакваше да го почешат по коремчето.

– Вдигни го, Боб, – подкани го Пепи.

И той го направи. Кученцето го близна по бузата, зарови нос във фанелата му и заспа. Боби  погледна Пепи, който се опитваше да скрие усмивката си. След това погледна животинчето, което спокойно спеше в ръцете му и сви само рамене.

– С какво да го храня? Как се казва?  – попита Боби.

– Ти си стопанина, ти решаваш, – отърси ръцете си Пепи

Две минути по-късно Боби беше на тротоара с кученцето в ръце. Не му беше лесно, защото малкото беше заспало, а той внимаваше да не го събуди, но все някак ще се прибере.

Започна да си задава въпроси: „Как се възпитава куче, за да не прави пакости в къщи? Дали от него ще излезе добър пазач?“

Хубавото беше, че новият му приятел през целия път спа.

Боби качи животинчето в апартамента и го пусна в антрето. Кученцето огледа обстановката и вдигна глава. После тръгна към спалнята. Боби го последва.

Кученцето седна на пода и погледна към леглото. Боби каза:

– Не – и поклати глава в знак на отказ, но кученцето беше на друго мнение.

Понесе се напред, но се удари в рамката на леглото и се приземи на носа си. Боби се засмя, а малкото само изквича. Може би трябваше да излае, но нещо май не се получи.

Боби се облегна на вратата и започна да наблюдава следващия опит на новия си приятел, да превземе матрака. Отново не му достигнаха няколко сантиметра, но този път се приземи на дупе и седна примирено в краката на новия си стопанин.

– Какво искаш? – закачливо го попита Боби.

То изви глава и размаха весело опашка. Това беше знак, че му се играе, но Боби реши, че му се пишка и го занесе на определеното място за това, но кучето се дърпаше и скимтеше.

Най-накрая Боби го взе и го постави на леглото. Кученцето обиколи кревата и си избра място на възглавницата. Няколко секунди по-късно вече спеше дълбоко.

Боби изгаси лампата и затвори вратата на спалнята.

Повече от 400 човека са си заровили главите в пясъка на австралийския плаж Бондо Бийч в Сидни.
Така те се противопоставили против нежеланието на правителството на Австралия да повдигне въпросите за екологията на форума G20, който ще се проведе в страната на 15-16 ноември.
Протестиращите са възмутени от нерешителността на австралийския премиер Ебота по въпросите за изменението на климата. Активистите предлагат да се последва примера на Китай и Съединените щати, които са се съгласили да намалят емисиите в атмосферата.
В протестта са участвали двойки с малки деца, ученици и хора в делови костюми.
Смята се, че щраусите си заравят главите в пясъка, опитвайки се да се скрият от опасността, въпреко че орнитолозите отричат това.
През 2009 г. Ебота е нарекъл научните изследвания в областта на изменението на климата „глупости“. През юли 2014 Австралия премахна данъка върху емисиите на „парникови газове“.
Китай и САЩ в края на срещата на високо равнище на АПЕК, която се е провела на 10-11 ноември, са подписали споразумение за намаляване на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата.
Пекин е обещал, че до 2030 г., емисиите на тези газове в страната ще се прекратят и слънчевите панели и вятърните мелници ще обеспечат една пета от потреблението на енергия в Китай.
Вашингтон е обещал да намали емисиите на въглеродни емисии в САЩ към 2025 г. до 72-74 процента спрямо равнището от 2005 г.

Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..