Бактерията  Tersicoccus phoenicis е била открита през 2013 г. в помещения, където най-малко са очаквали да я намерят, в стерилните стаи на НАСА и Европейската космическа агенция.
Те нямали нищо общо една с друга. Едната е открита във Флорида, къдто се е сглобявал космическия апарат „Феникс“, а другата на космодрума в Куру, Южна Америка.
В такива помещения се подържа по-високо въздушно налягане, очистват се със силни химикали и ултравиолетова светлина, но за откритите бактерии, тези условия ги устройвали.
Възможно е те да са попаднали на Марс чрез „Феникс“ или някой друг апарат.

В наше време индулгенции от католическата църква не могат да се купят с пари.
Вярващият може да получи такава само чрез специално предвидени дейности, такива като изкачване по Святата стълба в Рим.
Или чрез участие в масовите мероприятия на Ватикан. Например, Световният ден на католическите младежи. През 2013 г. той се е провел в Рио де Женейро.
И църквата, искайки да върви в крак с времето, обявила, че ще даде индулгенции и на тези, които не могат да отидат в Бразилия, достатъчно било само да направят ретуитове на папа Франциск.

През 1990 г Сараево бил обсаден. Снаряди разкъсвали града.
Дупките по тротоарите и местата, където са били убивани хора, не били залети с нов асфалт, а с червена смола.
Ето защо, дори и много години след края на войната, можете да видите белезите от нея.
Наричат ги „Сараевски рози“, въпреки че всяка година броят им намалява.

Броненосците, ленивците и мравоядите са от групата на непълнозъбите.
Съществуват много наблюдения, които описват лошото им зрение.
Например биещите самци ленивци могат да опитат челно да ударят противника си, намиращ се на метър от него.
Оказало се, че у непълнозъбите не функционира ген, отговарящ за конусите в очите – един от двата вида фоторецептори. За това те виждат света черно бял и лошо се ориентират при ярка светлина.
Учените предполагат, че тези видове водят началото си от други представители на животинския свят, които са водили живот под земята и за това не са се нуждаели от такъв ген.

Днес денят беше отвратителен. Каквото и да правеше Мартина, във всичко се проваляше. Като я изпитваха днес в училище, тя се обърка и „издърдори“ куп глупости. А беше учила, урока си знаеше отлично.

Прибра се в къщи, хвъли чантата си под масата и бръкна в джоба на якето си. Извади цигара и запали.

Външната врата се тропна, но тя не я усети. Вратата на стаята се отвори и влезе баща ѝ. Тя изтръпна, баща ѝ не знаеше, че е почнала да пуши.

Тя толкова много го обичаше, подражаваше му. Той така красиво пушеше и си пийваше от чашата с кафе, че и на нея ѝ се искаше същото. Но той я хвана на местопрестъплението и тя се опита да го излъже.

Всичко друго, но не и лъжа. Баща ѝ се огорчи и разстрой.

– Хайде, – обърна се той към дъщеря си спокойно, – да седнем и да  поговорим като възрастни хора. Защо трябва да се лъжем и да се преструваме?

Разговорът не потръгна и той я остави. Мартина се сконфузи. Тя не бе пушила много, това ѝ бе вторият път. Беше се провалила в очите на баща си, а това беше болезнено за нея. И Мартина избяга от дома си.

Намериха я късно през нощта, в някаква порутена барака, в края на града. Сълзите ѝ бяха направили кални вадички по лицето ѝ. Баща ѝ подаде ръка и двамата тръгнаха. Вървяха мълчаливо. Мартина беше благодарна, че не я посрещна с укори, обиди и наставления.

В това мълчание се бе събрала болката и срама, нравствения урок и прошката …..