Елена бе тъжна и подтисната. Край нея само недоволни, а на нея от това вече и писваше. Реши да се помоли и да потърси отговор и утеха от Бога.

– Господи, аз се старая да живея според съвестта си и по законите. Никого не обиждам. Със всички се старая да бъда приветлива. Много работя, но не съм щастлива. Защо е така?

– А ти как мислиш? – попита я Господ.

– Това е заради майка ми. Тя е много труден човек. Никога не ме е хвалила, не е одобрявала това, което правя, не ме е подкрепяла. Само ме критикува, оскърбява, унижава и ругае. За нищо не мога да ѝ се доверя, защото тя ми се присмива, а тайните ми разказва на всички, с иронични коментари. Тя ме притиска, като в желязна рамка, трудно ми е дори да дишам. Ограничава моята свобода. Налага своите правила и ми забранява много неща. Даже ми забранява и да плача.

– А ти опита ли се да направиш нещо относно това? – заинтересува се Бог.

– Стараех се и продължавам да се старая, но всичко изглежда е напразно, – каза Елена с тъга. –  През цялото време се старая да докажа на майка си, че аз мога много неща. Учех се отлично. Работя не от страх, а по съвест. Помагам на хората. Със всички сили се старая да бъда добро момиче, за да ме оцени мама и да ми каже: „Браво! Гордея се със теб!“

– И какво, това свърши ли работа?

– Не. Минаха много години, но нищо не се промени. Тя, както преди е недоволна от мен. През цялото време се старае да ме хване, унизи и разстрои. Тя си е все същата. Думите и действията ѝ ме нараняват.

– Това означава, че и ти не си се променила, – обясни ѝ Господ. – Каквато си била, такава си останала. Ти си жертва, а щом има жертва, трябва да има и тиранин. Ти си се съгласила тази роля да изпълнява за теб майка ти.

– Но аз отдавна вече не съм дете! Възрастен човек съм, – възрази Елена. – Защо в живота ми тираните се умножиха? Тероризират ме всички мама, началника, даже и колегите ми.

– Защото ти все още не поемаш отговорност за себе си, търсиш виновни и се обиждаш от майка си, а и на Мен за това, че сме те направили слаба. Ние нямаме нищо против ти да бъдеш силна.

– Аз вече съм друга. Родих две деца. Измених се. Достигнах определени успехи.

– Нищо не се е променило. Всичките ти успехи нямат стойност, защото не са направени от чисти подбуди.

– А от какви тогава? – Елена се обиди.

– От съображения за гордост. Майка ти те е унижавала, а ти си искала да се издигнеш над нея. Тя те е критикувала, а ти си пожелала да ѝ докажеш, че не си такава. Ти не се чувстваш щастлива, защото твоята крайна цел очевидно е недостижима. Не си пожелала да се промениш, а си поискала майка ти да се измени.

– Да, прав си, – каза Елена, след като помисли малко. – Вероятно е така. Но все още не мога да разбера, защо тя постъпи така с мен? Какво съм ѝ направила?

– Нищо. Навярно тя е очаква от теб нещо особено.

– Какво?

– Хайде да я попитаме, – предложи Господ.

Изведнъж се появи образа на майка ѝ, почти като жив, но прозрачен. Бог се обърна към нея:

– Здравей. При мен дойде дъщеря ти. Тя пита, защо си я възпитавала по този начин? На какво си искала да я научиш?

– Исках да ѝ дам сила. Тя растеше толкова слаба, трудно се приспособяваше и не можеше да се грижи за себе си. В отношенията си с мен тя трябваше да се научи да защитава границите на своето лично пространство. Необходимо е да се закали и да позволи да бъде жестока, когато трябва. Да казва „не“ и направо да заявява своите интереси. До сега не съм видяла резултат, но ще опитвам още  и още. Това е, което искам да предам на моята дъщеря, повече в нашия род не желая да има жертви.

– Не се ли страхуваш, че тя може да те намрази?

– Това ще ѝ помогне повече да обича. Сега тя може само да съжалява себе си и другите, които са слаби като нея. Ще плаче, ще се оплаква и още повече ще отслабва. Тогава какво ще предаде на децата си?

– Какво очакваш от нея?

– Чакам в отговор на моите нападки да каже твърдо: „Спри, мамо!“ Когато порасне, тираните ще я оставят и ще уважават личното ѝ пространство. Тогава ще мога да си отдъхна и просто да бъда майка …..

Приближава края на още една година, и хората се опитват да разберат какво ще им донесе Новата година.

Много скоро, след година, те ще осъзнаят, че не могат сами да предскажат каквото и да било.

Никой не знае какво ни очаква в бъдеще, освен Бог. Ние толкова малко знаем, дори за този свят, в който живеем сега.

Навярно учените ще продължават да откриват удивителните тайни на вселената, но и тогава тези знания ще бъдат нищожни в сравнение с това, което могат да узнаят.

Бог знае всички тайни на света, та нали Той  го е създал.

Ние се страхуваме и смущаваме от неизвестността. Не знаем дори какво ще ни се случи в най-близко бъдеще.

За това е необходимо е да се смирим пред Бога и да му се доверим. Той знае нашето бъдеще и ще ни направлява.

Течността, която тече от пържолата при печенето ѝ не е кръв, защото тя напълно се отстранява още при клането, а протеина миоглобин, който се намира в голямо количество в скелетните мускули.

Именно този протеин дава розовия цвят на месото.

По време на топлинната обработка атомите на желязото в миоглобина изменят степента на окисление и не се свързват с кислорода, а с молекулите на водата вследствие, на което се променя цвета на месото и то става кафяво.

Всички сме чували, че в Италия преди Нова година почитат древен обичай, който е много печеливш за търговците. Изхвърлят всички стари вещи, дори дивани и тоалетни чинии.

Тази легенда е само за туристите.

В действителност италианците са толкова влюбени във външният вид на своя Санта Клаус – Бабо Натале, че в нощта срещу Нова година се обличат в червено. Дори и бельото им е в червено. Не си мислете, че мъжете правят изключение.

Така че, ако срещнете в новогодишната нощ по улиците на Палермо полицай с червени чорапи, това не е чудо, а по-скоро известие за добър късмет през Новата година.

Първите гуми на колите са били подобни на съвременните велосипедни гуми. Те имали много малка ширина , височина и профил.

В началото автомобилните гуми са били бели или бежови.

Едва през 1912 г. станали черни, тъй като производителите започнали да добавят към каучуковата основа въглерод като консервиращ и стабилизиращ елемент.

Ето защо Бибендум, една от най-старите световно известни марки, символ на Michelin от края на ХIХ век е бял, а не черен.

Първите гуми с шипове за пътуване в зимни условия са произведени през 1933 г. от френската компания Michelin.