Художничка е издълбала в молив малки графитни шедьоври.

Американската художничка и скулпторка Синди Чин е решила да не се ограничава само с материал като дървото.

Тя е приложила своя талант към обикновен молив.

Кой би си помисли, че от молив, съвсем незначителна вещ, могат да се получат такива чудесни скулптори.

Разглеждах тези миниатюрни шедьоври и реших, че не мога да не ги споделя с вас.

Вижте тази обувка височината ѝ е само 4 милиметра.

Създаденото от умелите ръце на Синди  изглежда нежно и красиво.

В съвремения китайски, а също и японски език април означава „четвърти месец“.

Във финският език месец април  се нарича huhtikuu, което се превежда като „месец за горене на дърветата“. По-рано именно през април са сечели и горели дървета, за да освободят земя за селскостопанско обработване.

В южното полукълбо април е втория есенен месец.

Името април идва от латинския глагол aperire, което означава „отваряне“, защото през този месец в Италия започва пролетта и цъфтят дърветата.

В Централна Азия от дървесината на черницата се правят музикални инструменти.

Известно е, че плодовете на черницата оцветяват в лилаво ръцете и трудно се измиват. Но ако си измиете ръцете с бяла черница, тези следи изчезват.

Черничевите плодове са богати на калий, магнезий, калций, фосфор, натрий, и витамините А и К.

Диворастяща черница се среща даже на остров Сахалин.

В Северна Америка с черници правят торти и сладкиши.

Има няколко версии за появата на абсента. Някои историци смятат, че абсент се е явил в Швейцария през 1792 г. В един малък град живеели две сестри, които се занимавали с направа на лекарствени отвари.

Една от тях се приготвяла от пелин-ананасова настойка в малък апарат за дестилация и се наричала „Bon Extrait d’Absinthe“. Това лекарство сестрите продавали чрез доктор Пиер Ординар.

С течение на времето абсента започнал да се използва с голям успех. През 1805 г. във Франция построили цял завод за производството му.

В началото на XX век, абсентът е приравнен към наркотици в много страни като САЩ, Швейцария, Германия, Белгия, България, Холандия и Италия. Забрана на продажбите му продължила до 80-те години на XX век.

Основната вреда на напитката идва от токсичното вещество туйон. Това вещество може да предизвика заблуда, халюцинации, и девиантно поведение.

Беше много студено. Старши сержант Данаил Маринов беше нощна смяна. Студът щипеше неумолимо.

Данаил от време на време потъркваше ръцете си, които бяха в ръкавици, но мразът проникваше и през тях. Младежът крачеше напред назад, за да се стопли. Беше едва осем часа, а го чакаше цяла нощ дежурство.

Телефонът иззвъня.

– Отидете на пътя и отбивайте движението в посока към града, има виелица.

– Слушам, – едва успя да каже Данаил, когато усети, че от другата страна бяха затворили.

Маринов взе със себе си няколко души и изпълни заповедта.

След около два часа Данаил получи нова заповед:

– Към вас ще дойде КАМАЗ „Вахта“ отидете на мястото, където хора са задържани от снега. Те се нуждаят от помощ.

До самото място не успяха да се доберат, нямаше как да преминат, за това тръгнаха пеша.

– Старши сержант Маринов придружи този КАМАЗ, – каза дежурният офицер.-  Внимавай за хората, гледай да не се паникьосат. Поддържай постоянна връзка с отдела.

Хората бяха замръзнали. Данаил не можеше да стои от страни, за това започна да им помага. Заедно с другите отиде до затъналия автомобил и започна да изважда хората.

Едно момиче, което прехвърлиха в КАМАЗА бе много замръзнало. Горната ѝ дреха беше цялата мокра. Тя трепереше и не можеше да се сгрее. Данаил свали якето си и го метна върху момичето.

Един мъж се мъчеше да сгрее премръзналите си ръце, но безуспешно. Когато Данаил го вида му даде ръкавиците си.

След това Маринов продължи да изважда затрупаните. Хората се хванаха за ръце, за да не се изгубят и в този момент….

Веригата от хора се разкъса, вятърът бе станал много силен и ги разпиля. Данаил разбра, че бе изгубил пътя. Започна да обикаля и да търси другите.

На Маринов му се струваше, че се лута часове, а не минути. Изведнъж видя светлини и се насочи към тях. Това бяха авариините на една затрупана в снега кола. В нея имаше семейство с две деца. Едното на две, а другото на десет години.

Маринов бързо се свърза с дежурния:

– Имаме нужда от помощ, намерих семейство с две деца в затрупана от снега кола.

– Ще изпратя някого, успокой хората.

Снегът все повече затрупваше колата, а бензина свършваше. Тогава Данаил отвори малко прозореца на колата и провеси червен плат, за да ги видят, ако наистина ги намереха.

Когато ги откриха, снегът бе достигнал до стъклото. Бързо ги откопаха и ги пренесоха в КАМАЗА.

Маринов бе раздал всичко, което имаше, за да стопли другите, но той самият бе премръзнал. Когато го закараха в болницата, лекарите се страхуваха за измръзналите пръсти на лявата му ръка.

Докато лежеше на леглото Данаил си спомни как  му се караше майка му:

– Не искам да работиш тази работа, не ми харесва да бъдеш в полицията. Скоро се ожени, ами ако се случи нещо лошо с теб ….

Тогава той бе се засмял и ѝ бе казал:

– Не виждам по-добро място за мен освен това. Там мога да помагам на хората. Трудно е, но тази работа ми харесва.

Поради силната виелица на това трасе бяха затрупани много коли в снега, но поради смелата намеса на Данаил и неговите другари почина само един човек от измръзване.
–