След петнадесет минутен редовен полет на височина шест хиляди метра един от двигателите на самолета се запали. Пожарът беше потушен, но двигателят отказа да работи.

Командирът на екипажа докладва:

– Имаме техническа неизправност. Искаме аварийно кацане.

Диспечерът освободи писта и разреши кацането. Към летището летяха пожарни коли и линейки.

Шансовете на пострадалия самолет да достигне до земята и пътниците с екипажа да оцелеят бяха много малко.

Салонът се напълни с дим. Между хората настана паника.

Изведнъж един 60 годишен мъж започна високо да произнася доста познати думи:

–  Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

Той не беше свещеник, а най-обикновен енориаш. Ходеше всяка неделя на църква. А сега се връщаше от почивка в дома си. Животът му съвсем не бе лек, но той искрено вярваше в Бога и Го почиташе с всичко, което имаше.

Част от пътниците започнаха да повтарят с него „Отче наш“. Други се молиха с молитви, които си спомняха в момента или изказаха страха и болката си пред Бога в тази кризисна ситуация.

Изведнъж паниката спря и хората се успокоиха.

Самолетът кръжеше във въздуха още около 40 минути, за да изразходва горивото си. Всички разбираха, че „летящият ад“ всеки момент може да експлодира.

По време на приземяването гумите на колесника задимяха. На земята чакаха пожарни коли, които веднага започнаха да обливат самолета с вода.

Пътниците и екипажа веднага бяха евакуирани с помощта на надуваеми трапове. Всички скачаха без багажа си и боси изтичваха далече от огъня.

Никой не пострада. Беше станало чудо!

А там в това пламтящо метално тяло бяха 351 пътника и 20 членен екипаж. Но Бог запази хората. Той чу молитвите им и им помогна да оцелеят.

Когато нещата се разпадат, не се опитвайте да ги поправите сами. Просто нека Бог подреди счупените и разпръснати парчета.

Ако сме изправени пред проблем, имаме две възможности: Можем да се покланяме и радваме в присъствието на Бога, а  можем да се окайваме и тревожим.

Това е истинската вяра, когато ни е тежко да се радваме и покланяме на Бога.

Павел казва, че ще продължи да се радва, защото знае, че Духът на Исус Христос му помага и това ще доведе до неговото спасение.

Човек може да остане радостен и щастлив в трудни времена. За това е необходимо:

Първо, трябва да гледаме на проблемите си от Божията гледна точка. Всеки от нас знае, че Бог е работил в разгара на борбата и ни води към победа.

Второ, човек трябва да има вяра, че Бог ще работи по проблем му за негово добро.

Тъй като имаме Божията помощ, Светият Дух и вяра в Бога, нека да изберем да се радваме.

Това е правилният избор, да се радваме в Господа.

По време на Втората световна война в СССР инженерите работили над създаването на летателен апарат на базата на танк, който бил наименуван А-40.

По време на изпитателните полети танкопланерът бил теглен от самолет ТБ-3 и можел да се издигне на височина 40 метра.

Танкът бил създаден в Тюмен.

Предполагало се, че след като се премахнело буксирното въже А-40 самостоятелно ще планира в желаната точка, ще събере крилете си и веднага ще се включи в битката.

Танкът А-40 бил предназначен за двама човека.

В един британски пъб има всичко, за една уютна вечер: бира и ….котки.

Петък вечер и ти се иска да идеш с приятели на някое уютно място, за да споделиш с тях истории и новини от изминалата седмица. Да се отпуснеш и да забравиш за всичките си проблеми.

Бристолският пъб The Bag of Nails е напълно подходящ за това. В него можеш да получиш двойна доза „антидепресанти“. На първо място, разбира се, бира, а на второ … котки.

Именно котките са „специалитета“ на заведението, които привличат голям брой посетители.

На хората така им харесва заведението, в което обитават 15 котки, че те веднага след първото си посещение в него, стават негови редовни клиенти.

Котките създават изключително приятна атмосфера.

Иванов често се увличаше в компютърни игри на работното си място и вечно не му стигаше времето, за да извърши основната си работа във фирмата.

Началникът му почти всеки ден го мъмреше за това.

Но веднъж се случи чудо.

Началникът му не го повика в кабинета, както обикновено, а дойде специално до бюрото му.

– Браво, Иванов! Изненадахте ме. Вчера сте свършили много повече работа, отколкото за цял месец.

– О, вчера просто нямах Интернет ….