При стайна температура оловото е сребрист бял метал, но ако температурата се понижи до 13,2 ° C и по-надолу, започва прехода му към друго състояние, така нареченото сиво олово, което се превръща в прах.

Контактът на сивото и бялото олово ускорява процесът на прекрастилизация на последното. Този процес е наречен „оловна чума“.

Тя е станала причина за гибелта на експедицията на Скот, когато е пътувал към Южния полюс, защото съхраняващото се гориво в запечатани оловни кутии изтекло, поради разпадането на кутиите на прах.

Съществува мнение, че тази „оловна чума“ е помогнала за поражението на Наполеон в Русия, тъй като при силният студ се разпадали оловните копчета на униформите на войниците.

Генералният секретар на Комунистическата партия в Китай разказвайки за мерките, които се предприемали за преодоляване на бедността, споменал за ексцесиите извършени на някои места.

В една от провинциите, където щяла да премине делегация от началства, местните власти облекли децата в бели платнени чували и ги поставили по хълмовете.

Те трябвало да изглеждат като овце и да създават впечатление за процъфтяването на района.

В британската столица било открити необичайно заведение. На жителите и гостите на Лондон било предложено да се насладят на чаша бира в бар от шоколад.

В заведението присъстват всички елементи, характерни за традиционните английски заведения.

Тук има голям бар, дартс и телевизор. Бирата се налива в чаши, които после могат да се изядат. Чипсът се слага в шоколадови тарелки.

За създаването на шоколадовия бар е използвано около половин тон шоколад, а за направата му са били необходими три месеца.

Кучето на име Боцман се появи в метеорологична станция на Белия остров в Карско море, преди няколко години.

Кучето се бе родило на палубата на ледоразбивача, който доставяше  нужните материали на метеорологичната станция.

Животното се хареса на полярниците и изследователите решиха то да остане при тях.

Закалено от Арктика, кучето стана много храбро и сега пази полярниците от белите мечки, които много често приближават до метеорологичната станция.

Често на острова времето е много лошо, бушува виелица. Хората и мечките при тези обстоятелства могат и да не се видят, но Боцман винаги усеща хищниците.

Белите мечки независимо от това, че могат с един удар на лапата си да убият кучето, не го закачат, даже проявяват към него уважение.

Людмил вървеше напред и си проправяше път сред тълпата. Изведнъж някой извика. До стената на гарата стоеше девойка и плачеше.

Приближиха се две състрадателни жени и се опитаха да я утешат. Пътници натоварени с куфари и чанти се спряха любопитни, извиха глави, за да разберат какво става.

Людмил решително се обърна, извини се на някой, когото неволно блъсна и бързо стигна до девойката, която държеше куфар и раница в ръцете си.

– Какво  стана? Защо плачеш? – попита я Людмил.

– Тук дойдох да се явя на изпит, а сега се прибирам в къщи, но на гарата някой ми открадна портмонето с билета и всичките ми пари, – хлипайки обясни момичето.

Людмил се обърна към събралите се. Свали шапката си, сложи в нея няколко банкноти и каза:

– Граждани, нека да помогнем на това момиче!

Селянка бръкна в пазвата си, развърза кърпичката си, извади няколко монети от нея и ги пусна в шапката. Мъже вадеха от джобовете си и кой монети, кой банкноти, всеки слагаше според възможностите си. Шапката бързо се напълни.

Момичето гледаше изненадано хората и вече не плачеше. Тя се много стесняваше. Никой до сега не бе ѝ обръщал такова внимание.

И този непознат мъж, който се бе заел още от началото да ѝ помага, когато тя бе отчаяна и безпомощна. Сама там на гарата, тя не знаеше какво да прави. Към кого да се обърне, като никой не познаваше?

Девойката започна да вика:

– Достатъчно, вече има пари, за да си платя билета.

Людмил се усмихна:

– Още малко. Нали по пътя трябва нещо да хапнеш.

След това той ѝ даде събраните пари. Взе раницата на рамото си, вдигна куфара и ѝ каза:

– Трябва да тичаме. Влакът скоро ще тръгне.