Само през август можем да се насладим на дините. През останалата част от годината само си спомняме за тях.

Но има един интересен начин за „запазването“ им. Чрез него ще можете да я запазите прясна и вкусна до Нова година.

За целта ви е необходима дина без вдлъбнатини, пукнатини и грапавини. Тя трябва да бъде не по-голяма от 4-5 кг. Желателно е да има по-дебела кора и да не е напълно узряла. Тя ще узрее при самото ѝ запазване.

Какво ви е нужно? Диня и 5-6 парафинови свещи.

Изтрийте динята с кърпа, тя трябва да бъде абсолютно суха. Парафиновите свещи разтопете в съд на водна баня. Вместо свещи можете да вземете, чист парафин или восък.

След като малко се охлади парафина, облейте равномерно с него динята. Образувалият се слой трябва да бъде не по-дебел от 0,5 см.

След като парафина се втвърди, преместете динята на тъмно, сухо и прохладно място. Идеално място за това е мазето, но ако нямате такова, може да използвате полуетаж между партера и първия етаж, ниша в стаята, даже и шкаф.

Динята от време на време трябва да се обръща и да се оглежда.

Парафина защитава динята от външни въздействия и влага.

Слънцето прежуряше, но под сянката бе прохладно. Димо бе навел глава и слушаше напътствията на поп Кирил:

– Скъпи мой приятелю, не ти ли бяха достатъчни пет работни дни, за да задоволиш потребностите си? Запомни, пари изкарани в неделя са огън, който ще погълне и останалите ти средства. Колкото искаш работи, но Бог ще ти даде толкова, колкото намери за добре.

Димо неохотно клатеше глава:

– Обещаха ми много повече пари, отколкото мога да изкарам за две седмици.

– Неделята е ден за Бога. Той трябва да се посвети на Него, – продължи поп Кирил. – Най-важната ти работа в този ден е да отиде на църква, да се помоли, да чуеш Божието Слово. Това трябва да го правиш с цялото си семейство. Защото ако децата не дойдат в църквата като малки, те няма да дойдат в нея и като големи.

– Да, но децата ми искат обувки, дрехи, храна, – упорстваше Димо – А сега вече и смарфони, лаптопи, таблети и каква ли не още техника. От къде да взема пари за всичко това?

– В неделя трябва да се погрижиш за своята душа. Човек освен тяло има и душа. Защо пренебрегваш душата си?

Димо се готвеше вече да си тръгне, когато поп Кирил го спря:

– Послушай ще ти разкажа една история.

Димо наостри уши, той обичаше приказките и историите, които разказваше попа.

– Един богат човек срещнал на пътя си просяк. Беднякът му разказал за своите нещастия. Богатия го съжалил и от седемте лири в джоба си му дал две. След това просякът разказал и за други своите беди и получил още две лири. Било време за обяд и богаташът поканил просякът на трапезата си. Докато се хранели беднякът разказал още една история от живота си и получил още две лири. Когато получил шестте лири, просякът измъкнал от джоба си нож и поискал, и седмата лира.

– Каква неблагодарност, – възмути се Димо.

– Какво му се полага на този просяк? – попита поп Кирил.

– Смърт, – извика Димо.

– И ти заслужаваш такова наказание, – каза поп Кирил. – Ти и този неблагодарен просяк. Бог ви е дал шест дни и само един  е оставил за Себе Си. А ти и този ден искаш да Му вземеш.

В действителност, в суетата на ежедневието много забравят за църквата. Ходенето на църква в неделя за тях е напразно пропиляно време. Страхувайки се как ще преживяват, хората се трудят цяла седмица, а в неделя пируват, вършат безумия и се отдават на пороците си. Не разбират колко много губят, ако не отидат в храма в неделя.

Ако свещеникът ви бе казал, че ще ви даде по 100 лева, ако дойдете в църквата в неделя, щяхте ли да правите уговорки, че не можете да отидете, защото сте заети. Съмнявам се. Може би бихте тръгнали още на разсъмване и бихте пристигнали в църквата много преди свещеника.

На плътския човек изобщо не му идва на ум да се моли. Казват, че този, който не се моли, не се чувства добре. Съмнявам се в това.

Зле ще се чувства не човека, а Божия Син, който живее в него, защото този живот се поддържа не с храна, а с молитва.

Обикновено гледаме към молитвата като средство за добиване на нещо. Библията ни казва, че чрез молитвата познаваме Бога.

Ние мърморим и крещим, борим се за вярата, уморяваме се, но искаме нещо много малко.

А как дръзновено искат децата!

Искайте и Господ ще работи. Дайте шанс на Исус, дайте Му възможност да се разгърне. Но никой не отстъпва на Христос, докато не стигне предела.

Само чрез молитва можете да контактувате в Божията реалност. Пред Бога бъдете каквито сте, говорете Му за всичко, което ви тежи и  за което вече сте безсилни да направите нещо.

А ако мислите, че сами можете да направите каквото и да е, какъв е смисъла да молите за това Бога?

„Молитвата променя света“, по-точно молитвата променя мен, а чрез тази промяна светът се видоизменя и поправя.

Молитвата не променя нещо външно, а твори чудеса в душата на този, който се моли.

Днес учените не се съмняват, че при спорта, където се постигат високи резултати, ролята на психиката е не по-малко важна, от физическото състояние на спортиста.

Тим Нокс, професор от университета в Кейптаун е доказал, че мозъкът има подсъзнателни механизми за самосъхранение.

Те се проявяват, за да не може организмът да се приближи прекалено близко до опасностите. Нокс нарича този механизъм „централен регулатор“.

Според него, умората е защитна емоция, а не отражение на физиологичното състояние на организма.

Съществува психически феномен, който е много рядък. Наречен е жамевю.

Той се заключава във внезапно усещане, че сте изправени пред ситуация или лице за първи път, а в действителност са ви добре познати.

В този ред с него може да се постави феномена прескевю, познато на мнозина състояние. Когато не можете да си спомните позната дума, която ви се „върти на езика“.