Творение е всичко, което ни заобикаля природата, животните, въздуха, водата. Това е всичко, което човек може да погуби безвъзвратно, ако в стремежа да имаме повече и човешката алчност победят.

Ако греха победи, всички Божии творение, целият Божий свят ще бъде разрушен. И това не е задължително да стане с войни, а просто защото човекът е грешен и винаги ще консумира повече, отколкото му е нужно.

Ето от това греховно потребление се изразходват земните ресурси. В резултат на това се замърсяват въздухът и водата, изчезват дивите животни.

Когато се стремим да живеем възможно най-добре, ние унищожаваме нещо ценното, което Бог ни е дал – Земята.

Балканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.

Тази фразата е написана върху сградата на Народното събрание. Но откъде идва тя? Кой за първи път я е споменал и защо?

Две години след Освобождението на България, младият български парламент е бил поле на словесни битки. Сформиралите се политически партии били не по-малко непримирими от днешните.

Тогава България е включвала само северната част от страната, т. нар. Княжество България.

В парламента се е разисквало какво да бъде изобразено върху първите сечени монети на новата държава.

Споровете били доста бурни, а предложенията много, но целта била една. Българите нямали никакво намерение да се отказват от обединението на българските земи, въпреки решението на Берлинския договор, който раздели България.

Така на първите монети били изобразени рози, символизиращи Княжество България, житни класове, напомнящи за Източна Румелия и лаврови клонки, характерни за климата на Македония.

Било прието и предложението на Стефан Стамболов, върху монетите да пише: „Съединението прави силата!“

Ето това е пример за това, как парламентаристите би трябвало да бъдат единни, щом става въпрос за защита на националните интереси.

В далечната 1880 г. прохождащите политици са го доказали на практика. А днешните, макар и натрупали опит, не могат да се похвалят с единомислие.

Преди няколко години, едно американско семейство спаси куче от сигурна смърт. Животното нарекоха Зина. И тя стана пълноправен член на семейството.

В този дом живееше осемгодишният Джони, който страдаше от аутизъм. Момчето бе толкова затворено, че лекарите се опасяваха за живота му

Но след като Зина дойде в семейството, състоянието на Джони се подобри. Кучето стана за момчето истински спасител.

Така доброто, което бяха направили, се върна като бумеранг към тях.

Старайте се да вършите добри дела, те непременно ще ви се зачетат.