Един ден едно кучето дошло при лъва и му казало:

– Призовавам те на бой.

Лъвът не му обърнал внимание.

Тогава кучето заявило:

– Ако ти не се биеш с мен, аз ще отида и ще разкажа на всичките си приятели, че лъвът се страхува от мен.

Лъвът отговорил на това предизвикателство по следния начин:

– Нека по-добре да ме осъдят за страх от куче, отколкото да ме презират лъвовете, за това, че съм се бил с куче.

Група учени от Вашинктонския университет са завършили продължително изследване  за влиянието на различните температури върху телата на хората.

Специалистите посочват, че усещането на леко втрисане, съпровождащо част от хората в целия им живот, води до определени хормонални изменения, влияещи на продължителността на живота.

Биолозите са открили, че средната температура на човешкото тяло на възрастен човек коригира продължителността на живота.

Провеждайки експеримент, в който са взели участие 24 жени и мъже на възраст 49 години, изследователите са изяснили ред характерни особености.

По мнението на учените, хормоналните изменения в организма на наблюдаваните хора забавя метаболизма, което им позволява да запазят енергията и топлината си.

Музикалната композиция „Печалните птици“ е един от шедьоврите в творчеството на Морис Равел, френски композитор един от водачите на музикалния импресионизъм.

Това е спомен от разходка в гората близо до Фонтенбло, където той е слушал подсвиркването на дроздовете, което, според приятелите му, композиторът много точно е пресъздал в музиката си.

Равел е внесъл в пеенето на птиците субективно начало, украсявайки го с изискана хармония. Тези очертания от натура, обогатяват психологичното съдържание, излизащо от пределите на безкрайността.

Произведението привлича с тънкостта на звучните арабески и колоритната клавирна разработка.

Прасетата не само рият с зурлите си земята, но и си похапват от нея. Така те получават необходимите за организма минерали и витамини.

Те ядат също и насекоми, личинки и червеи, които намират по време на риенето. Копаенето на земята е техен инстинкт.

Ако са ви скъпи, красивите градини и дворове, не допускайте в тях дори малки прасета.

Пръстенът на муцуната на свинята е специално замислен. Той не им дава да получат необходимите хранителни вещества. Копаейки в калта, свинята се крие от слънцето в горещ ден.

Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.