Щом имате съседи, едва ли ви се разминавате с шума от празниците им и други моменти свързани с различни нюанси на съжителството ви с тях.

В такива случаи е добре да имате голяма доза чувство за хумор.

Ето какво е написал еди човек на своя съсед:

„Здравейте!

Мисля, че това трябва да научите. Когато ви няма в къщи, слоновете, които живеят във вашия дом, като домашни любимци, играят на боулинг.

Страхувам се за тяхната безопасност!

Съседа ви от долния етаж“.

Или

„Скъпи съседи, извинявам се за продължилият до късно през нощта ремонт.

Благодаря ви за търпението и разбирането.

Желая ви добър ден“.

А ето какво е написал един съсед изпаднал във „възторг“ от създалата се обстановка възбудена от несъобразителен съсед“.

„Скъпи съседе, звуковата аларма на вашият автомобил е зашеметяваща. Тя е толкова силна и басовете ѝ са толкова яки, че стените на блока се тресат. Това е невероятно.

Особено хубаво става, когато я включите музика в 3:30  сутрин, просто нямам думи. Много съм впечатлен от колонките ви.

Не си мислете изобщо да намалявате звука, особено когато тази музика слушат не само в блока, но и хилядите живеещи хора наоколо.

Вашия завистлив съсед“.

Васа̀би или уасаби, японски хрян, е вид японска подправка със светлозелен цвят и лютив вкус. Тя се добива от корените на растението японска евтрема.

Интересното е, че растението е почнало да се култивира преди хиляда години.

Васаби е японски продукт, но напоследък евтрема започна да се култивира в САЩ, Нова Зеландия, Китай, Тайван и Корея.

В Япония това е много популярна подправка. В страната може да се опита сладолед с вкус на васаби.

Тази подправка съдържа такива вещества, като изотиоцианати, които унищожават бактериите стрептококус мутанс, главните виновници за кариеса.

Почти всички сгради в старата част на Доха са били разрушени през 1980-1990-те години, за да се направи място за строителство на нови здания.

В столицата на Катар почти няма обществен транспорт.

Жителите на града са привикнали да се придвижват на лични автомобили или такси.

Девет от десет жители на Катар живеят в Доха.

Силният стрес оказва различно въздействие при момчетата и момичетата. При по-слабия пол мозъкът старее бързо. В това са убедени изследователите на Стенфорския университет.

Част от мозъка, свързан с емоциите и емпатията при момичетата има по-малки размери, когато те са подложени на силен стрес.

При травмирани момчета този участък е много по-голям.

Момичетата често са подложени на пост-травматично стресово разстройство.

Учените са достигнали до извода, че тази част от мозъка при момичетата старее по-бързо, заради преживяна стресова ситуация. Освен с обработката на емоциите, същият участък от мозъка играе важна роля при изпращането на сигнали към другите части на тялото.

Кръстина и Асен скоро се нанесоха в току що купената си къща. Запознаха се със съседите си.
Така те срещнаха Елена. Тя бе жена в преклонна възраст. Нямаше сили да се грижи за градината в двора, а не можеше да обслужва и самото жилище.

Боята на къщата ѝ се лющеше. Имаше строшени керемиди на покрива. Розите в двора се бяха превърнали в истинска джунгла. Всеки момент всичко това можеше да се срути и да я погребе в развалините си.

Кръстина предложи на съпруга си:

– Хайде да ѝ помогнем.

– Ако бях първа младост, целият ремонт щях да извърша сам, – засмя се Асен, – но ти добре знаеш, че краката ни едва ни държат, а каквото хванем в ръце го изтърваме. Как ще ѝ помогнем?

– Ще пишем в местния вестник, – каза Кръстина, сложила ръце на кръста, готова сякаш да се пребори със всеки проблем.

И го направиха. След три дена в двора на Елена бе шумно и весело.

Младежи бяха дошли да помогнат на старата жена.

След два дена нищо не бе останало от старата рушаща се къща. Тя искреше в нова бяла премяна. Покрива бе надеждно закърпен с нови керемиди, а на входа стояха спретнато подстригани рози.

Къщата на Елена бе станала неузнаваема.

Трогната до сълзи стопанката на дома не знаеше как да се отблагодари на помощниците си:

– Благодаря ви, мили мои! Още не мога да повярвам, че направихте това за мен, просто ето така, от добро сърце.

Младежите се радваха заедно с нея, защото бяха успели да ѝ донесат малко радост и да разхубавят дните ѝ.

Те обещаха:

– Отново ще дойдем, за да ви погостуваме малко, ако нямате нищо напротив.

– Заповядайте, – нежно и с голяма любов им се усмихна Елена, – в моя дом сте винаги добре дошли!