Обед е. Днес слънцето не е благосклонно към нас и все се крие зад облаците.
Седнали сме на масата и обядваме. Днес ни гостува съседката с четиригодишната си дъщеря. Момиченцето през цялото време се опитваше да попита нещо майка си, но понеже ние продължавахме да говорим, то не смееше да ни прекъсне.
В една от по-дългите паузи детето се обърна към майка си и попита:
– Мамо, каква книжка искате да купите?
Съседката погледна учудено дъщеря си и на свой ред попита:
– Каква книжка?
– Ти през цялото време говориш, че си отделила хиляда до две хиляди за книжката. Каква книжка искаш да купиш?
Дълго се смяхме. От къде да знае детето, че става дума за спестовен влог.

Когато родителите отсъстваха, всичко оставяха на сина си. Та нали той беше по-големия. Неговото любимо занимание беше да се разпорежда в кухнята. Сам можеше да приготвя десерти, а понякога правеше и експерименти, които бяха доста сполучливи на вкус. Това бяха доста добри постижения за уменията на един младеж.

Веднъж той реши да се пошегува със сестра си и й предложи да изяде една лъжичка ванилия на прах.

Тя знаеше, че ванилията се използва при приготвянето на всички онези неща, които страшно много обичаше.

Той й даде първо да помирише. Миризмата й хареса.

Всичко в нея казваше: „Да“, докато я погълна…….горчивият вкус едва не я събори. Тя дълго плю и пи много вода, но натрапчивият вкус още дълго време стоеше в устата й. ……А изглеждаше толкова привлекателно, ароматно и разумно.

Така много неща са хитро прикрити и замаскирани, че на пръв поглед ни изглеждат разумни и с нищо не заплашващи. Трудно бихме ги забелязали, но последствията горчат и причиняват много болка и мъка.

Крайна спирка на микробусите. Денят беше тежък и изморителен. Навалица от хора, вечно мърморещи и недоволни пътници, непрекъснато проверяващи диспечери, къде точно се намират колите и защо закъсняват с графика…..
Шофьорите се почиваха успокоени, че и този работен ден е отминал.
Пристигна група от цигани, доста шумни както винаги. Един от тях се отправи към най-близкия от шофьорите и каза:
– Обзалагам се, че за 50 лева ще изям резервната ти гума.
Шофьорът се усмихва и очаквайки невиждано представление, насърчи циганина.
– Ти изглежда си голям ербап!
Циганинът взе резервната гума и започнал да я дъвче. Спектакълът привлече останалите шофьори, които се намираха на паркинга.
След 10 минути циганинът изплю гумата и каза:
– Добре, …… загубих, – като подаде на шофьора банкнота от 50 лева.
Шофьорите доволно се посмяха, но когато се върнаха в своите маршрутки, откриха, че им липсват портмонетата, пари от колите……., а с какво щяха да се отчетат днес, просто е за чудене…..
Е и такива неща се случват понякога!

Котаракът се промъкна на борда в самолета и заспа под седалката.
Машината щеше да прелети разстоянието от Саудитска Арабия до Хонг Конг.
Когато пилотът пусна двигателите, рошавата топка под седалката трепна. Някакъв инстинкт за самосъхранение я изстреля навън.
Неразбирайки какво става, сърцето на котарака заби лудо, а очите му засвяткаха наоколо, търсейки къде да се мушне.
Страхът взе своето надмощие и животното загуби контрол.
Първото, което му се мярна пред очите беше седналия пилот. С неподозираща сила, изпълнен с ужас, котаракът се хвърли към него.
Ръце и козина за броени секунди потънаха в бързо движеща се топка.
След кратка борба с „нелегалния пътник“ пилотът отмени полета.
Членовете на екипажа дълго се опитваха да намерят размирника. Но безполезно!
Нашият бандит мълниеносно изчезна от мястото на престъплението.
Е, това не е първото посещение на борда от такива необикновени пътници. Как ли са се чувствали пътуващите от Кувейт за Кайро, когато по пътеката между седалките отровна кобра се движела, като у дома си?
След кратката схватка в пилотската кабина и безуспешен опит да бъде открит и хванат нарушителят, екипажът реши да смени самолета.
Закъснението обърка цялото разписание.

Лятото е в разгара си. Отново е организиран лагер за децата сред природата. Веселите гласове на момчета и момичета огласят гората, където се намират новопостроените къщички на импровизирания лагера.
В следобедните часове децата получават, като допълнение към храната през деня, пресни хлебчета с чай.
За късмет в днешния ден между 200-та броя се намираха десет изгорели кифлички, буквално „черни“ на вид.
Нямаше с какво да бъдат заменени. И ръководителят на лагера се разпореди:
– Сложете ги на масата разбъркано….. или в шахматен ред……измислете там нещо, за да се замаскира ситуацията.
А когато дойде време за следобедната закуска, всичките 200 места бяха заети около масите. На крайната маса седяха ръководителите на децата в лагера.
Странно, но точно пред тях се оказаха десетте изгорели кифлички.
Първоначално ръководителят на лагера изпадна в шок. Той съвсем не очакваше такова развитие на събитията, но след това се засмя и успокои останалите възрастни на масата:
– Е, трябва да се смирим…..
И те горките се смиряваха 20 минути, докато слушаха разясненията му по въпроса.