Повечето смятат, че възрастните често забравят, но има хора на 80 години, които имат изключителна памет, а се срещат младежи, които нищо не могат да запомнят, а това често води до проблеми.
Това изключения ли са? Коя е причината, поради която забравяме? Има ли изход от положението?
За да имате отлична памет трябва редовно да я тренирате, в противен случай разсеяността ще бъде ваш спътник.
Как да тренираме паметта си?
Живей век и век се учи. В процеса на обучението запомняте нещо ново, мислите, разсъждавате, достигате до някакви изводи. Вие работите с главата си, а това подобрява паметта ви.
Бъдете любознателни! Задавайте колкото може по-често въпроси от вида на: За какво? Защо? Къде? По такъв начин вие ще станете не само най-ерудирания човек сред познатите си, но ще развиете и своята памет.
Повече четете-книги, вестници, списания и се старайте да запомните прочетеното. Най-лесния начин за това е като го споделите с близки и познати.
Внимателно обмисляйте постъпките си, като добре преценявате, всички „за“ и „против“.
Заведете си бележник, в който да вписвате дейностите си за деня и дни напред. Това ще ви помогне да се избавите от разсеяността си и ще станете по-точен и изпълнителен.
Избавете се от вредните си привички. Цигарите, алкохола, преяждането…. няма да окажат никаква полза за здравето ви, а паметта ви  не прави изключение.
Засилете физическата си активност. Заниманията ви със спорт и туризъм повишават кръвообращението на клетките в мозъка. Така те по-добре работят.

От емоционалното състояние на човека зависи неговото физическо и душевно състояние.
Обидата е тежка душевна травма, която възниква така неочаквано, както и всяка болест, като грип или простуда. Когато се разболеем започваме да се лекуваме, а когато ни обидят, какво правим?
Вместо да възстановим душевното си равновесие, ние отново и отново се връщаме към случилото се и страдаме.
Когато ни обидят ние изпитваме своеобразен стрес. Спонтанно в организма стават биохимични изменения на всяко равнище. В резултат на това се повишава кръвното ни налягане, нарушават се хармоничните процеси в тялото ни.
На стреса и напрежението можем да противодействаме с отпускане, а отпускането в случая е прощението.
При припомняне на една или друга неприятна ситуация, организма отново изпитва стрес. Отново и отново произтичат биохимични изменения, а това разрушава здравето.
Ние не можем да променим миналото, но имаме власт да изменим отношението си към конкретната ситуация. Това е и ключът към прощението.

В Художествената галерия в Берлин има една картина, на която е изобразен млад ездач, който лудо галопира по тесен път. Той преследва облак под формата на красиво момиче, което го примамва с рога на изобилието, който държи в ръката си.
Примамен от рога, юношата не забелязва, че пътя свършва и опира на тясна греда прехвърлена над пропаст.
Младежа вече догонва девойката и протяга ръка опиянен от победата. Само миг и конника ще рухне в пропастта.
Ние сме като този луд ездач, гонейки щастието, успеха, богатството и наслажденията, пренебрегваме лекомислено бдителността, умереността и разумността.

При изпълнение на лингвистични упражнения при слепите по рождение се активира тази част от главния мозък, която отговаря за зрението. Това е установено още през 90-те години на миналия век чрез магнитно-резонансна томография. Този метод помага да се проследи притока на кръв в различни части на мозъка и да се определи кои неврони са активни и работят.
До сега никой не е предполагал, че зрителния център в мозъка се използва за обработка на езикови процеси.
При експеримент слепи и виждащи, намиращи  се под магнитно резонансна томография, слушали един и същ текст. При слепите се наблюдавала добавъчна активност в частта на мозъка отговаряща за зрението.
Известно е, че различните области на мозъка в определена степен са взаимозаменяеми. Например неврони отговарящи за обоняние, слух, зрение….могат да възприемат и обработват сигнали от други сетива.
В дадения случай, от резултатите на експеримента може да се заключи, че невроните са били в състояние да „прихванат“ сложния процес на възприятие и анализ на речта.

Деца, които растат в традиционни семейства с двама родители и редовно се хранят със семейството си, са щастливи и като по-възрастни.
Според изследователи, ако семейството се събира на масата най-малко три пъти седмично, между родители и деца се установяват близки отношения.
Установено е, че разпадането на семейства е много по-болезнено за децата  от това да живеят в бедност.
Връзката между родители и деца играе важна роля за познавателното и емоционалното развитие на децата.
Децата се чувстват много по-щастливи, ако родителите им са доволни един от друг.