При поява на тигри ядящи хора, обикновенно настъпва паника. опустяват пътищата, прекратява се всяка работа. Този ужас е напълно оправдан.

Какво кара тигрите да нападат хората?

Налице са две причини. Едната е, когато животното е много старо, зъбите му са протрити, ноктите му счупени, а и достатъчно сили няма. Тогава човека става лесна плячка за него.

Втората причина за такова поведение, са самите хора, които превръщат тигъра в инвалид. Когато хората не успеят да убият звяра, такъв непременно става людоед.

Тигри нападащи хора са засечени в края на XIX века. От 1880 до 1892 г. бил забелязан тигър людоед. в Казахстан. За унищожаването му била създадена специална група. Но най- много случаи на такива тигри са засечени в Индия. На едно животно се падали по 300 жертви. С такава кървава репутация може да се похвали само бенгалския тигър.

В началото на 20 век сведенията за тигри людоеди намалява драстично. Такива животни могат  да станат толкова нагли, че от нощен лов да преминат към дневен.

Нападат обикновенно внезапно, някой самотен пътник или малка група от хора.

Тигри имащи постояна работа с хора, избират и съответна тактика. Нападат жертвата, която се намира на един скок разстояние. Даже опитен ловец в такава ситуация не може да направи нищо. Той не само трябва да забележе тигъра, но за секунди да направи нещо, а за това е необходима малниеносна реакция.

Както днес в Мексико, така и в миналото ацтеките са били страстни играчи на топка. В случая това е бил вариант на древната игра „улама“. В играта използвали топка с големината на човешка глава. Наричали я олли, от където идва и испанското „уле“, означаващо гума.

Според други дани, топката била каменна, а играта се отличавала с необичайна жестокост. Топката тежала толкова много, че изпращането й в специален кръг, разположен доста високо, водело неминуемо до физическо нараняване. Играчите успели да уцелят кръга, се принасяли в жертва.

В градовете на ацтеките имало два специални комплекса за такъв вид игри. Играчите можели да удрят топката дори с бедрата си. Целта на играта била да се уцели камения кръг. На успелия играч се давало право да обере оделата на публиката, затова играта била съпроводена с ускорено бягане, викове и смехове. Хората плащали, за да бъдат свидетели на играта с храната си, богатството си, наложниците си, дори и града си, а тези, които нямали нищо, плащали със свободата си и били застрашени да станат роби.

Ритуалната игра на топка завършвала със жертвоприношение на най-добрия играч или капитана на победилия отбор.

Играта на топка , сама по себе си, представлявала религиозен ритуал, в който всеки детайл бил изпълнен със символи. Например топката олицетворявала слънцето или луната, в зависимост от начина на хвърлянето. Играчите си прехвърляли топката едни на други, а нейната траектория се асоцирала с траекториите на небесните тела. Жертвопиношението на голмайстора било голяма чест, както за него, така и за семейството му.

Всеки учасник, който не проявявал достатъчно ловкост по време на играта, оставал жив, но заедно със семейството си бил отхвърлен и считан за  член на най-нисшата прослойка на обществото.