Той бе добър електротехник със златни ръце и отлично чувство за хумор. Имаше си Opel Kadett. Към нея той включил аларма, но все си оставаше неспокоен.
Поразмърдал си малко мозъка и добавил към колата „няколко подобрения“. След месец откраднали колата му, но крадецът успял да я изкара само от двора, след което я изоставил.
Странно, но страничното стъкло било счупено и по него имало следи от кръв. Освен това била счупена вътрешната дръжка на вратата, бил изкривен лоста за мигачите и обърнато огледалото за обратно виждане. А на седалката на шофьора била пълна бъркотия.
Наоколо нямало никой.
Съседите гледали изумено колата, а електротехникът само се усмихвал и хитро присвивал очи.
Тайната била много проста. Към алармата собственика прибавил „убийствено“ приспособление. Когато двигателя на колата се запалвал се включвал таймер и след 30 секунди мотора заглъхвал, а от високоговорителите прозвучавал страшен глас: „Тази машина ще стане твой гроб“. След това вратите на колата се заключвали.
Простия механизъм е направен от детски конструктор. А приспособено балонче изпускало сълзотворен газ.

Как беше се зародила, никой не знаеше. Но тази легенда като птица бе прелетяла през вековете и тревожно мътеше умовете на млади и стари. Откърмени с преданието за съкровището на Александър Македонски, нейде заровено из този край, мъже и младежи разравяха и копаеха неуморно, водени от някакви скрита страст и желание за богатство.

Някаква гледачка бе предрекла, че да се открие това съкровище, трябва да погинат 10 човека. Тази заплаха нито спря, нито разколеба, търсачите на несметни богатства.

Много смели иманяри бяха загинали по тези места, а повечето  от преминаващите от там приемаха предаваните от уста на уста страшните истории,  като приказки за сплашване.

През есента Петър и брат му обработваха нивичката край пътя. На горният ѝ край имаше откъртени от близката скала каменни блокове. Между тях стърчеше плосък, наклонен камък с човешки ръст. По обяд Петър беше седнал близо до него. Изведнъж се заслуша  и повика брат си. Счуваха му се  шумове, които сякаш излизаха от земята, приличаха му на хрупане и то на големи животни. Страно,  наблизо не се виждаше да има добитък. Братът на Петър се засмя и махна с ръка.

– Бабини деветини, нищо не чувам.  Сторило ти се е.

На другия ден Петър отиде сам на мястото. Времето беше облачно. Заваля проливен дъжд. Светкавици раздраха небето, а близък тътен като че ли предвещаваше нeчия гибел. В тази суматоха на природата Петър потърси място, къде да се скрие. Мушна се под една наклонена скала. Когато вдигна глава нагоре, забеляза сребриста  плочка. Протегна ръка и я откърти с ножчето си.

На плочката имаше  две преплетени змии. Когато ги разгледа с фенерчето си,  усети неизпитван до тогава страх.  Прибра се, мушна намереното в една от фугите на къщата и се опита да забрави за случилото се.

Говореше се, че скоро след това се почувствал много зле. Отишъл на преглед в близкия град. Настанили го в болницата и след няколко седмици починал.

Останаха сираци момче и момиче. Нещастието хвърли в смут близките му. Никой не посмя повече да говори за прокълнатото място, защото го свързваше с трагедията. Смятаха, че черна прокоба е поразила Петър. Вестта за внезапната смърт бързо се разнесе из околните махали и внесе не малко суеверен страх у хората.

Чувайки за носещата смърт находка, Ради реши да проучи нещата и да докопа неоткритото съкровище. Преди години един старец беше запалил иманярската страст в него с необикновените си истории за съкровища и несметни богатства.

Ради се завъртя край дома на Петър. Започна да подпитва, но хората упорито мълчаха. Накрая реши да спечели приятелството на сираците, та дано от тях да изкопчи нещичко. Малката палавница с руси, непокорни плитки го отбягваше и никакви лакомства не можеха да я спечелят за по-откровен разговор. Момчето  се страхуваше от непознати. Трудно някой можеше да спечели доверие му ,затова Радо не успя да разговаря и с него.

Овдовялата стопанка превиваше гръб пред неволите и трудностите в живота. Какво ли не захващаше да работи, само и само да изхрани двете си деца.

Веднъж нарамила тежък наръч дърва се прибираше у дома. Радо като я видя и се притече на помощ. От благодарност жената го покани вътре, да го почерпи нещо. От дума на дума стана въпрос и за Петър.

Трепна сърцето на Радо, но реши да не пришпорва нещата и да поизчака. Но такова нещо чакали се? Желанието му да узнае „мястото“ беше толкова голямо, че той не се стърпя и попита:

– Какво се случи? Вярно ли е това което се чува?

Жената въздъхна и внимателно погледна младежа.

– По-добре да не бе ходил там.

– Но това може да окаже много ценно… защо? – едва сдържайки любопитството продума момъкът.

– Не се захващай с това, не ти трябва. – с мъка отговори жената. – Първо дойдоха от махалата. Биха го “ да си каже“. После дойдоха и ония с пагоните и те го биха, а той не беше добре с бъбреците. След толкова бой не се почувства добре и отиде в града на лекар и там си остана. Повече не го видях жив.

Жената обърса с края на престилката насълзените си очи и реши да става, нали работа я чака. Радо неспокойно се завъртя на стола и едва продума:

– Как така? Нали проклятието на намереното…..

Жената махна с ръка и прекъсна младежа:

– Ония, Бог да ги убие, от МВР-то пуснаха слуха, че зла прокоба е затрила Петър. А хората се уплашиха много и не смееха да разказват какво точно е станало.

Съкровища, зла прокоба, побоища всичко се обърка в главата на Радо. Той стана, отвори вратата и с наведена глава бавно прекрачи прага.

В много райони на страната има недостиг от медицински кадри. Ето как са решили проблема в Русия.

Тези от завършилите медицинските вузове, които са съгласни да се преместят да работят на село, ще получат 1 милион рубли компенсация и субсидии за жилищно строителство.

На парите могат да разчитат специалисти, които сключат най-малко 5-годишен договор за работа в селскостопанските райони. Освен парите те получават готово жилище, участък за строителство на къща или компенсация за лихвата по ипотеката.

Допълнителни стимулиращи мерки могат да бъдат предоставени от местните власти. Ако лекарят иска преждевременно да прекрати договора, трябва да върне държавните пари, пропорционални на неотработеното време.

В една болница сестра донесла на ранен войник сварено яйце:

– Преварено е, – казал болния и се обърнал на другата страна.

Сестрата си тръгнала спокойна, сякаш войника ѝ благодарил. Скоро тя се появила със второ яйце и дружелюбно го предложила на болния.

– Недоварено е, – промърморил болния с досада.

Сестрата си тръгнала без да се разгневи. Лицето ѝ останало спокойно. Тя дошла трети път при войника. Носела съд с вряща вода, сурово яйце и часовник.

-Вземете, скъпи, – казала му любезно тя, – сега имате всичко, от което се нуждаете, за да сварите яйцето така, както на вас ви се иска.

– Извикайте някой, който познава Библията.

Сестрата не разбирала какво става. Учудено гледала войника и не знаела какво да направи.

– Аз не се шегувам, – отговорил на немия въпрос на момичето, – искам да поговоря именно с такъв човек. Ако на земята съществува такъв ангел на търпението и любовта като теб, то Бог наистина съществува.

Да си търпелив, това означава да не се гневиш, да не роптаеш, да понасяш всичко горчиво и тъжно спокойно. Любовта не губи търпение. Тя не се възмущава, не се гневи, не протестира. Любовта се отнася към всичко и към всекиго без оплакване и с разбиране.

Любовта е слънцето, което не само блести, но и топли. Човек, които е изпълнен с любов е като плодоносно дърво, което дава вкусни и полезни плодове, но не за себе си, а за всеки, който ги желае.

Любовта е движеща сила в живота, но от нас зависи как ще се проявява тя.