Колко е прекрасен светът!  Колко е хубава природата! По-рано не забелязвах нищо: ни цветята, ни тревицата, ни милите птиченца, ни красивата река с нейните чудни брегове. Аз бях винаги зает. Мислех само как да спечеля повече пари, а за всичко останало нямах време.

Но сега зная, че истинските ценности не са парите, а цялата тази красота, която е около нас, която не можеш  нито да сложиш в джоба си, нито да изядеш, нито да я заключиш в сандък!

В края на краищата  разбрах, че това е дори по-хубаво, отколкото да трепериш ден и нощ над капиталите си, да губиш съня и апетита си, за да кроиш как да надхитриш някого и как да не позволиш на другите да те надхитрят.

Да живееш без труд и да си останеш честен е въобще невъзможно. Всеки се нуждае от услугите на другите — значи и той трябва да прави нещо за тях.

Краля много обичал майка си. В нейна чест той учредил нов празник – Ден на майката.

Тържественият ден настъпил. На площада били изложени произведения на изкуствата, прославящи любовта на майката. Цял ден поети и музиканти възхвалявали майчинството, но краля бил недоволен:

– Никой не може достойно да прослави майката! Нима в страната няма истински  творци?

– Вие не сте прав Ваше Величество! -казал внезапно непознат младеж.

– Как се осмеляваш да ми противоречиш! – разсърдил се краля. – Тогава покажи какво си донесъл ти за празника. Надявам се, че си създал нещо действително истинско?!

– Не съм донесъл нищо, защото… – започнал младежа.

– Рискуваш главата си! – гневно прекъснал краля юношата.

Но младежа спокойно продължил:

– Любовта на майката е недостижима, за това четката на художника и перото на поета не могат да я опишат и наполовина. Всичко велико и прекрасно на Земята е създадено благодарение на майката. Майката е осмото и най-велико чудо в света, защото седемте чудеса са създадени от творци, които е родила и възпитала майка.

Младежа замълчал, а хората го наградили с гръмки аплодисменти.

Американка  изложила за продажба съпруга си в Интернет.

В съобщението било написано: „Предлагам на търг 22-годишният Кайл Бредли. Лесен е за използване. Достатъчно е да се храни и пои през 3-5 часа“.

В рекламата се изисквало купувачът да има компютър с Интернет в дома си, за да може Кайл да играе на компютърни игри онлайн.

Освен това „продавачката“ била готова да разгледа и вариант за „обмен“ на съпрузи.

Изненадата ѝ била голяма след като получила много отговори на обявлението си. Имало желаещи, както да купуват, така и да обменят….

Веднъж един китайски учител казал на своя ученик:
– Разгледай тази стая и се опитай да намериш всички предмети в кафяво.
Младия човек се огледал. В стаята имало много предмети в кафяво: дървените рамки за картините, светло кафяв бил дивана, корнизите, бюрото, някои книгите и наред с други малки неща.
– Сега затвори очи и изброй всички предмети в…. синьо.
Младият мъж се усмихнал:
– Не съм забелязал нищо синьо.
– Отвори очите си и виж колко много сини неща има тук. Тази красива ваза, рамките на фотографиите, книгите на този рафт, ризата на закачалката. Погледи всички предмети, които си изпуснал.
– Но това е уловка, – казал младия човек. – Аз търсех предметите в кафяво, а не в синьо.
– Това именно исках да ти покажа. Ти търсеше и намери само тези в кафяво, а изпускаше предметите в синьо.Така става и в живота, ти търсиш и намираш лошото, но изпускаш хубавото.
– Учили са ме да очаквам лошото, та когато се случи да не се разочаровам.
– Но това е лошо – казал старият китаец. – Това погрешно убеждение, разрушава мечтите ни и не ни дава да бъдем щастливи.
– Но защо? Ако се надявам само на добро, аз се излагам на риска да бъда разочарован.
– Ако ти очакваш лошо то ще ти се случи и обратното. Очаквайки най-лошото ние изпускаме всичко добро, което се случва в живота ни. Ето погледни, колко богати и известни хора, които имат всичко, изпадат в депресия и стават наркомани. Това става, защото те не се фокусират на това, което имат, а на това което нямат. Така те правят себе си нещастни.
Нашите чувства към събитията в живота, определя начина, по който се свързваме с тях. Във всяка ситуация има нещо добро, а всеки проблем е замаскиран дар.
– Невероятно!- възкликнал младия човек. – Излиза, че аз съзнателно мога да изменя отношението си към дадената ситуация и да очаквам добро.

Слънцето немилостиво прежуряше. Хората отчаяно бършеха потните си челата, но упорито вървяха забързани нанякъде. Работа, задължения, грижи….

Пешеходният мост над Марица не оставаше спокоен и в най-горещите часове на деня. Мъже, жени, деца и юноши се движеха като разбунен мравуняк в огнения пек. Някои търсеха закрила под  прохладните сенки на дърветата, морно свели корони в края на моста.

Тук често можеш да срещнеш една жена. Времето бе набраздило лицето ѝ, а слабата ѝ кокалеста ръка винаги държи празна пластмасова чаша за кафе, която протягаше към минаващите. С умоляващ поглед и почти неразбираеми думи, тя очакваше помощ. Черната рокля и наметнатия отгоре тъмен шал ѝ служеха като броня срещу равнодушието на хората. За нея нямаше жега и студ. Стоеше неотклонно на поста си, протегнала ръка с надежда.

Този ден тя не бе сама. Седнала под сянката трудно дъвчеше голям комат, който държеше с треперещата си ръка. От време на време отпиваше мляко от пластмасова кофичка. До нея бе приседнала женица със избеляла забрадка, овехтяла пола и синя блуза на квадрати. Тя говореше тихо, а възрастната жена от време на време кимаше с глава. Между двете жени цареше разбирателство и любов. Старицата жадувала толкова време за внимание и нежност, най-после бе получила своя дял.

Големият град сковава човека между бетони сгради. Отнема му всичко човешко и го превръща в звяр. Но не във всеки град е така.

Пловдив градът под тепетата, облян с зеленина и изпънен със загадъчност, покорява всеки свои посетител. Не само със Старият град, Античният театър, паметниците си, панаирът, тунелът, легендарните си зевзеци,…., а с нещо много по-въздействащо. Отзивчивото и благородно отношение на хората, пропито с много любов и доброта. Това не се описва с перо, нито може да се нарисува с четка. То се усеща само със сърцето.