Живял на небето един ангел. Това била много красив юноша със златна, къдрава коса и големи, бели крила. Всеки ден го изпращали на земята да помага на хората, за да се осъществят най-важните им желания. За съжаление при него абсолютно нищо не се получавало.
Долетял той до един човек със сиво палто, а той му казал:
– Искам голяма къща и много пари.
Уви… – кършел ръце ангела… – Аз не мога да направя това!
– Що за ангел си тогава? – Възмутено крещял човекът и разтваряйки своя чадър се изгубвал в пелената на дъжда.
Долетял ангелът до една жена, а тя му казала:
– Мечтая за истински принц, който живее в дворец и има много слуги.
– Не мога да изпълня вашето желание… – тъжно казал ангела.
– Никакъв ангел не си ти! Върви си! – отблъснала го жената и продължила да нарежда стоките по рафтовете.
Тъжно станало на ангела. Отлетял далече от града и решил да си почине накрая на една гора. Седнал на пожълтялата есенна трева и заплакал:
– Какъв ангел съм аз? Хората искат да им изпълня мечтите, а аз нищо не мога да направя….
Изведнъж чул тъжен глас:
– Извинете, можете ли да ми помогнете?
Огледал се и видял на едно дърво върху клона малък пашкул.
– Вие нали сте ангел? Не можете ли да ми помогнете? – Повторил молбата си гласът.
– Никакъв ангел не съм аз….не мога да ти помогна.
-Но нали ангелите изпълняват най важните желания? – Не се предавал гласът от пашкула.
– Да изпълняват, но при мен все не се получава….
След тези думи по бузите на ангела потекли сълзи. А гласът продължил:
– Не мога да се измъкна от пашкула, ако можете да ми помогнете…
– Да излезеш от пашкула? Ти сигурно се шегуваш? – Махнал с ръка ангела. – Хората искаха от мен големи домове, знатни женихи, изгодна работа. Техните големи желания не можах да изпълня, та какво остава за твоето малко желание.
– Моля ви, опитайте! –  гласът умоляващо изстенал.
– Ами, добре…. Ще опитам. – Съгласил се ангела.
Той протегнал ръка към пашкула и….
В същия миг от там изхвръкнала невероятно красива пеперуда. Тя започнала радостно да кръжи около ангела и като му благодарила отлетяла надалеч.
В този момент ангела разбрал, че най-малките желания са най-важни.

Днес слънцето не прощаваше на никого. Жареше безпощадно минувачите. А те привели глави под тежестта на ежедневните грижи, бавно и неохотно крачеха. Две момчета дразнеха три малки кученца. Животинчетата пискливо лаеха и налитаха страхливо, като се отдръпваха веднага щом усетеха приближаваща се човешка ръка. Едно от кутретата изглежда бе по-смело от другите. Бързо се втурна напред и захапа един от нападателите си. Момчето извика от болка. Злоба блесна в очите му. То грабна ухапалото го кученце и го тръшна на земята. Чу се жално квичене.
От там минаваше жена хванала за ръка момиченце с палави и непокорни плитки. Двете станаха неволни свидетели на случилото се. Момиченцето хукна към кученцето, а майката разгони момчетата.
Детето вдигна малката топла топчица и я притисна до гърдите си. Изведнъж кученцето надигна глава и нежно облиза ръката на момиченцето. След броени минути скочи от ръцете й и весело замаха с опашка. Жената и момиченцето спокойно продължиха пътя си.
След две преки те попаднаха пак на същите момчета. Едното разтриваше окървавения си крак, изглежда бе паднало някъде и се бе ударил лошо. Лицето му бе покрито с кални следи от засъхнали сълзи. Явно изпитваше силна болка. Другото момче седеше безпомощно край него и се опитваше да го успокои.
Момиченцето трепна, но си спомни предишната сцена и сърдито обърна глава. „Така му се пада – помисли си тя.“ В погледа на майка й нямаше никакво съчувствие.  Да се оправят.
Колко е лесно да съчувстваш и да бъдеш милостив към слабите и беззащитните, а на тези, който са сбъркали, кой ще протегне ръка? Те имат много повече нужда от милост?

Наближаваха празници и хората все по-често посещаваха малкото магазинче. Конкуренцията бе голяма, но на пазара падаше по малко и на дребните търговци. Сутринта имаше голям наплив, но след обяд тълпата намаля. Магазинерката си отдъхна. Реши малко да почине преди да я залее нова вълна от хора привечер.
Вратата на магазинчето плахо се отвори. Влезе стройна жена, облечена стилно и с вкус.. Погледа и обходи рафтовете и стоките подредени на пода. Сочейки с пръст започна да пита:
– Това колко струва?…… А това?….. А това мъничкото?
Магазинерката имаше чувство, че жената сочи на посоки, без да осъзнава какво й се казва. Странното е, че няколко пъти посочи едни и същи стоки, сякаш беше забравила, какво й е казано за тях. Явно нещо я притесняваше и мислите й блуждаеха някъде другаде.
Изведнъж рязко се обърна и каза:
– Знаете ли какво ми е нужно? – не дочакала отговор, продължи. – Дайте ми една момина сълза искам да си я насадя.
Едва сега магазинерката разбра какво терзае клиентката. Пред магазинчето имаше малка градинка, в която тя бе насадила различни цветя. С много любов и нежност се грижеше за тях. Сега беше цъфнала момината сълза. Нежните бели цветчета, приличащи на отронени детски сълзи, леко се открояваха на фона на зелената маса. Много често „вандали“ опустошаваха градинката, обираха нацъфтелите цветя и безпощадно стъпкваха всичко наоколо.
Погледна клиентката. В нея имаше нещо властно примесено с учтивост, която се губеше в лабиринта от настойчивост, непреклонност и бруталност. Гласът на магазинерката прозвуча тихо и спокойно:
– Ако искате за засаждане, мога да ви дам, едва след като увехнат и изсъхнат цветята….
Странно помисли си магазинерката: „Не попита как и кога се засаждат. А дали знае как да се грижи за тях?“
Клиентката примирено въздъхна и напусна магазинчето.

Попитали един мъдрец:
– Разбирането на хората и добротата са необходими елементи за по-добър живот. Какво друго е нужно освен любов и красота? Защо са необходими знанията, съмненията и забележките?
Мъдрецът казал:
– За да узрее прасковата са й необходими слънце и вода. Навярно сте виждали, какво става, когато слънцето грее по-дълго или по-силно? Става ужасно бедствие. Ако поливате растението правилно, водата за него ще бъде истинска благодат, а ако го поливате често  растението ще започне да гние и водата ще го разруши.
Дайте на човек непрекъснато добро и той ще се изтощи дотолкова от него, че накрая ще стане нещастен. Ако не направите забележка навреме и то критика, която би му оказала въздействие, ще сгрешите.

В много езици имената на вносните автомобили звучат доста странно и понякога имат доста непредсказуем смисъл.
Руските мениджъри трябвало да преименуват автомобила „Лада Калина“ изнесен във Финландия от Русия в „Лада 119“.
Причината за това била в това, че думата Калина на финландски означава катастрофа или звук на гръмотевица.
Това не е първият случай, свързан с производителя на тези автомобили, дори и в съветските времена,
Например името на колата „Жигули“ било сменено с ново име за износ „Лада“, защото много хора намирали, че името е наподобава по звучение на думата „жиголо“,