В една кутия лежали тубички с бои, Веднъж бялата боя казала на черната, която лежала в близката до нея тубичка:
– Какво лошо ти се е случило? Защо си толкова мръсна?
– Аз не съм мръсна. Такъв е цвета ми, – казала черната боя.
– Тогава ти си сбъркана боя и цветът ти е неправилен. Погледни ме, ето какъв трябва да бъде истинския цвят. Освен това всички цветове произлизат от белия, затова няма по-възвишен цвят от белия. Всички се стремят да приличат на него.
Тази забележка не се харесала на черната боя и тя възмутено казала:
– Не, ти не си наред, моят цвят си е хубав. Ако нямаше черния цвят , нищо велико не може да се нарисува.. Пробвай да нарисуваш нещо без мен, – казала черната бия, – белият лист ще си остане пак бял.
Тези изказвания възмутили останалите бои. те започнали да доказват, че техния цвят е единствено истинския и без него не може. Дълго и упорито спорили, а някои започнали да се разливат от тубичките, поради спукване от яд.
Изведнъж кутията се отворила и върху боите се изляла ярка слънчева светлина. Художникът извадил боите. Смесвал ги и ги нанасял на платното с вдъхновение. Именно тук  боите се помирили. Художникът не се интересувал от тяхното мнение, препирни и разногласия, той виждал единство в многообразието. За него били важни всички цветове. Не може да се рисува само с един цвят. Каква ще е тази картина нарисувана само от един цвят?
Така се създава шедьовър, когато всички работят заедно и взаимно се допълват.

Те винаги вършат това, което не води към добро… Чували сте го не един път нали?
Важното е, че ние сме хора и всеки си има свои емоции. Един може така, друг по друг начин. Всеки има право да избира.
Главното е как се чувстваме и как се държим. Нека да минем поредния тест….е, не всичко трябва да е хубаво. Всеки трябва да знае, че е човек и че не е лишен от чувства… На нашата земя за всичко има място.
Ние сме различни и никой на никого за нищо не ни е виновен. Приемаме или не приемаме някого, избора си е наш.
С кого дружим и с кого общуваме?….Не се харесваме на всички…е и какво да правим тогава? А навярно ви се е искало всичко да е точно по мярка. Да, ама не става. Нека да опитаме всички заедно….
Живот…. слънце… пролет… и ние всички имаме едно рамо до себе си… Какво още искаме?
Различни сме, но нека помислим за другите. Нека живеят. Ние не сме Господ и не ни е дадено да наказваме или помилваме.

Цифрите на статистиката могат да помогнат, а могат и да заблудят. Как стоят нещата с паразитите в света?
Мошениците умело използват тънкостите, които не се виждат на пръв поглед. Ето каква рекла ми попадна, вероятно и не само на мен.
Погледнете как ни „пързалят“.
„Врагът е в нас! Според статистиката повече от половината население на планетата страда от паразитни инфекции“ Забележете, статистиката потвърждава това. Както се каза на Земята болшинството са паразитно заразени, може би се има в пред вид някои конкретна държава… Вие причислихте ли се към някоя половина? Вероятно към тази, която няма паразити. Логично е, нали не живеете в някое индийско село?
По нататък……
„А вие изследвахте ли се? Около вас има ли котки и кучета? И не сте имали никога? Вашите деца не са ходили на детска градина? Внимателно сте измивали всички плодове и зеленчуци преди да ги ядете? Не сте пили чай от пластмасова чашка, дадена ви от продавач, който я държал за горния й край?“
Този списък от въпроси може всеки да ужаси. Тогава към коя от горните групи да се причислим? Повечето от нас не си мият ръцете, зеленчуците и имат котка или куче. И какво…? Събудете се от хипнозата, това са мошеници!
Иначе трябва да се съгласите, че паразитите има в цялото човешко тяло и  „нещо трябва да направите“ в паниката си.
Следва още по умопомрачително….
„Трябва да признаем , че паразити практически има у всеки“.
Не трябва да се признава. Извода е съвършено неверен и е основан на мошеничество, което се подсилва от някой, който иска да ви манипулира.

На рафта стояла малка стомна за вода, В ъгъла на стаята на кревата лежал болен. Той бил много жаден.
– Искам да пия! Дайте ми вода! –  едва мълвял той.
Но той бил съвсем сам и нямало кой да му помогне. Молбата на болния била така жална, че стомната не могла да устои. Състрадания я преизпълнило. Прилагайки невероятни усилия, достигнала до постелята на болния. Спряла близо до ръцете му. Болния отворил очи и погледа му попаднал на стомната. Събирайки всичките си сили, човекът взел стомната и я приближил към изгарящите от жажда устни.
И едва тогава разбрал, че стомната е празна. Ядосал се и хвърлил стомната към стената. Тя се разлетяла на безполезни парчета глина.
Не забравяйте да благодарите. Не превръщайте в парчета глина този, който се стреми да ви помогне, дори ако опитите му са напразни.

Инженери и математици от технологичния институт в Джорджия предложили да се отменят традиционното разписание на обществения транспорт и да се замени с централизирана система за управление, основана на принципа на изравняване на интервалите. По-голяма част от обществения транспорт има разписание, но в условията на непредсказуемия трафик, то не може да се спазва. Забавянията често водят до набиране на автобусите един след друг. Това става, когато изоставащия по разписание настига следващия го по разписание. Алтернативната система работи така. Всеки автобус е снабден с сензор GPS, който съобщава на сървъра, за своето местоположение. Когато сървърът разбере, че автобусът е попадна на контролната точка, той изчислява времето, необходимо за преодоляване на този участък от пистата. Сървърът изчислява, колко време шофьора трябва да стои в контролната точка и след това му изпраща сигнал как трябва да се движи.
Временния интервал, за който шофьора трябва да преодолее следващия участък, се изменя в сървъра с време равно на средното между интервала на преодоляване на участъка и интервала на следващи отзад автобус. При това, независимо от възникналите закъснения, интервалите между автобусите се изравняват.
Авторите са направили компютърна симулация. Те показали, че алгоритъма дава възможност да се изравнят интервалите и да се избягват натрупванията на автобуси. Тази система може да се адаптира, ако някои автобуси се счупят.
Изследователите са изпитали своята разработка на автобусите, работещи в парка на института. За целта всеки автобус бил снабден с таблет, работещ с операционната система Android, който е изпратил данните на координатите и получавате съобщения от сървъра.
Предложеният алгоритъм, има и своите недостатъци. Той е приложим към натоварени линии, където интервала между автобусите е не повече от 10-12 минути. При по-големи интервали,  отсъствието на разписание дразни много пътници.