„Понеделник….“ – болезнена мисъл, която бележи сутринта на първия ден от седмицата.
С ненавист гледам звънящия будилник. Обещавам си: “ Поне още пет минутки ще полежа“. Изведнъж скачам, минали са цели 20 минути. Закъснявам! Ужас!
Бягам в галоп до банята. По пътя събарям всичко, в което мога да се спъна. Настъпвам по опашката мирно спящата котка и в бързината улавям недоволния й поглед.
Стигайки до душа и сякаш чувам котката да мърмори: “ В краката си трябва да гледаш..“
Оглеждам се в огледалото и изтръпвам от ужас пред рошлата, която ме гледа от там. Бързо измивам зъбите и лицето си. Някаква натрапчива мисъл минава през главата ми, че отново няма време за закуска.
Тичам към гардероба. По пътя се спъвам в котката. Обличам се и ругая всички копчета, които бягат изпод пръстите ми и не искат да влязат в илиците. Чорапите отново ги няма. Къде съм ги оставила? За една жена е убийствено да обува чорапогащник. Защо ли? Не ме питайте…пак бримка.
Набързо прокарвам гребена през косата си и тичам с чантата в ръка към асансьора. Излизам от входната врата и забелязвам, че съм по пантофи.
Връщам се назад и роптая:
– Пак е понеделник..ох, тежък ден..
Не обичам понеделниците и това е. Как защо? Трябва да ставам рано и да ходя на работа и то след като съм имала два почивни дни. Обичам работата си, но не в този ден. Тогава ми действа подтискащо.
В понеделник сутрин обикновено съм тъжна, смачкана и недоволна. В този ден всичко изтървам, почти нищо не успявам да направя и се разстройвам.
Да, понеделник е един обикновен ден. Е, може и да го обикна. Само трябва да си изменя отношението към него.

Един ловец хванал лисица в капана си и искал да я убие, но видял, че приближава царя. Ловът на лисици по това време бил забранен, за това той бързо пъхнал животното под палтото си и го закопчал.
Царя поздравил ловеца и започнал да го пита за работите му.
– При мен всичко е наред, ваше величество, – отговорил ловеца.
Царят си поговорил с ловеца за времето и други неща. А ловецът през цялото време останал спокоен и не проявявал никакви емоции. Даже не мърдал и се държал така все едно нищо му нямало.
Когато накрая царят си тръгнал, ловецът паднал на земята, разделен на две, защото лисицата прегризала тялото му.
Когато слушаш другите това те отклонява от  нерешените ти вътрешни проблеми. Не задържай проблемите в себе си и позволи и на другите да се освобождават от тях.

Това е от отчета на комисия от друга планета за правата на човека на Земята:
Хората на Земята започват да ги лъжат още от детството.
Отначало им дават биберони, а после им разказват приказки.
До края на живота им ги заблуждават с реклама. Дават им фалшива прогнозата за времето. И изопачават новините с цел да ги манипулират..

Практиката потвърждава, че от всички музикотерапии, най-силно въздействие на организма оказва пеенето. Изкуството да пееш, е преди всичко свързано с правилното дишане, което е един от най-важните фактори за здравословен начин на живот.
Отдавна е известно, че пеенето е един от най-добрите дихателни упражнения. Тренира се дихателната мускулатура, диафрагменото дишане,  увеличава се капацитета на белите дробове.
Пеенето е уникална дихателна гимнастика.
Действието на пеенето се е използвало при много народи в борба с разнообразни недъзи. Нашите предци интуитивно разбрали, че в пеенето има голяма лечителна сила, но не могли да обяснят този феномен.
Например , в Древния Египет с помощта на хорово пеене са лекували безсъние. В Древна Гърция Демокрит хвалел пеенето като специфично средство за лекуване на някои видове лудост, а Аристотел и Питагор препоръчвали песни при лечение на душевно болни и обладани.
Славяните са вярвали, че в човека пее неговата душа. За това работата върху звученето, ритъма, дишането, не толкова като техническо изпълнение, осигурява в голяма степен успех в работата по корекцията и формирането на личността. Вероятно сте забелязали, че когато човек е болен, гласът му се изменя и звучи глухо и безцветно.
Някои даже не подозират, че в много случаи е полезно да се пее, дори и да липсва слух или глас. Със собственото си пеене ние можем да въздействаме на болния орган и да му възвръщаме здравето чрез получените вибрации.
Методите на вокалотерапията се използват в целия свят за лечение и профилактика, както на физически така и на психични разтройства: неврози, фобии, депресии, бронхиална астма, главоболия и други.
Пеенето е особено полезно за бременни и бъдещите им деца. Прехода от ниски към високи тонове активизира растежа на органите на детето. Слуховите органи на детето получават необходимата им тренировка и стимулират главния мозък. Известният френски акушер организирал в клиниката си хор от бъдещи майки. За тях били разработени не много трудни вокални упражнения. Това доста добре влияело на бъдещите деца. Те се раждали много по-жизнеспособни, спокойни и силни.
Интересно е, че кореното население на Нова Зеландия – маори имат специални „хорови“ песни, които имали обезболяващ ефект върху раждащите жени.
Музикалният слух може да се тренира и усъвършенства. Колкото по-рано се започне толкова по-добре. Практиката потвърждава, че заетите с пеене деца, по-лесно изговарят някои трудно произносими звука, като „р“ и „ш“.

Един човек решил да си отмъсти на друг. Купил змия  с надеждата, че  тя ще  ухапе човека, който го е обидил. Това направил през нощта, за да не го види никой.
Отишъл при ловеца на змии. Набързо избрал първата му попаднала гадина. Заплатил за нея и я пъхнал в пазвата, за да скрие от любопитните  очи лошите си намерения.
Той се надявал в скоро време да се срещне с обиделия го и така да нагласи нещата, че змията да го ухапе. Но съдбата се разпоредила по друг начин. Той трябвало доста дълго да чака тази среща.
През цялото време обиденият трябвало да носи змията в пазвата си, така че при среща, веднага да осъществи плана си. Накрая, когато се срещнали, той изпълнил намисленото от него.
Ухапания враг извикал силно.
– Защо викаш, – попитал първият. – Аз не плача.
– За какво трябва да плачеш? – попитал ухапания, търкайки наранената си ръка.
– Как за какво? Погледни тялото ми. То е изпохапано от тази твар, която трябваше да нося със себе си, докато те срещна, за да ти отмъстя,  –  казал първият,  разкопчавайки ризата, за да покаже раните си. –  Добре, че не е отровна.
– И какво? Струваше ли си? – попитал ухапания.
– Тебе, душата никога ли не те е боляла? Какво? Боли? Може би това е така, защото ти също носиш в пазухата си змия, за чието съществуване дори и не подозираш, а тя от време на време те хапе.