Човечеството старее с бързи темпове. През 2022 г. броят на хората над 60 години ще надхвърли един милиард, а до 2050 г. ще има повече възрастни хора, отколкото деца под 15.
В света всяка секунда се отбелязват 60-годишни юбилей на двама човека. Средната продължителност на живота в развитите страни е 78 години, а в развиващите се страни – 68 години.

Учените проектират, че в периода 2045 – 2050 г. средната продължителност на живота ще нарасне до 83 г.  Твърди се, че жените живеели повече от мъжете. Експерти споменават, че към днешна дата само в Япония, броят на хората на възраст над 60 години е над 30% от общия брой на населението.
Въпреки тенденцията за застаряване на населението, няма причина да се гледа на ситуацията като кризисна, тъй като възрастните хора са огромен принос за обществото. Световните правителства трябва да признаят това и да развиват политики, които да гарантират ефективното функциониране на икономиката в променящите се демографски условия.

И все пак недостига на млади хора ще се усеща, което емоционално ще влияе на обществото. Каквото и да си говорим , отсъствието на млади или стари хора ще влияе негативно върху съзнанието на хората.

Животното душеше в гората земята. Нервна и нетърпелива, сърната търсеше нещо. Младежът си спомни една уловка, която беше научил от баща си. Наведе се внимателно, откъсна широк стрък трева, постави го между палците си и духайки през тази проста свирка, издаде рязко, отривисто блеене, наподобяващо гласа на малко, което търси своята майка.
Макар че беше далеч, сърната пристигна с големи подскоци. Младия човек хвана оръжието си, за да я убие, но очите й доловиха това движение.
Тя замря на мястото си. Козината й едва доловимо настръхна. Тя подуши и го погледна въпросително.
Големите й кротки очи трогнаха сърцето му, задържаха ръката му. Сърната пристъпи внимателно, долови миризмата на своя смъртен враг, скочи зад едно голямо дърво и изчезна, преди още да беше угаснало състраданието му.

Това се е случило на 14 октомври 1998 г. по време на междуконтинентален полет.
Една жена седяла до тъмнокож мъж. Тя била недоволна от това и помолила стюарда да ѝ намери друго място. Стюардът казал:
– Всички места в самолета са заети, но ще погледна дали има място в бизнескласа.
Останалите пътници наблюдавали всичко това с изумление и отвращение. Не стига това, че жената е невъзпитана, ами ще продължи полета си в бизнескласа.
Нещастния чернокож мъж, който се оказал  в тази неприятна ситуация, предпочел да не казва нищо. Жената удовлетворена от това, че ще лети в бизнескласа и по далече от този мъж, чакала с нетърпение връщането на стюарда.
Скоро стюардът се върнал и се обърнал към жената:
– Моля да ме извините, че се забавих. Аз намерих едно място в бизнескласа.Това не ми отне много време, но трябваше да получа разрешение от пилота да сменя местата. Той ми каза:
– Никого не трябва да принуждаваме да седи до този, който създава проблеми, за това разрешавам да се сменят местата.
Останалите пътници не могли да повярват на ушите си. В този момент жената, с лице на победител, се приготвила да стане от мястото си.
През това време стюардът се обърнал към седящия чернокож мъж:
– Господине, последвайте ме, ще ви покажа новото ви място в бизнескласа. От името на нашата компания, командирът ни ви  се извинява, че е трябвало да седите до човек, който създаде тази неприятна ситуация.
Всички пътници единодушно аплодирали персонала на самолета, че е разрешил тази ситуация по такъв удачен начин.
През същата година командирът на самолета и стюардът били наградени за добро обслужване на пътниците в самолета.
За персонала във всички офиси била сложена на видно място следната фраза: „Хората могат да забравят какво сте казали. Хората могат да забравят какво сте направили. Но те никога няма да забравят как думите ви и делата ви са ги накарали да се осъзнаят“.

Капитанът, тъмнокос, с къси мустачки и едва набола брадичка, четеше някаква книга, забил глава в нея. Едно малко момиченце поиска да отиде при своята майка, отскубна се от сестричката си и се втурна като патенце през линията.
Капитанът като чу влака да идва, изведнъж погледна и видя детенцето. Втурна се към релсите и го вдигна. Но кракът му се подхлъзна и влакът го прегази на минутата.
Веднага съобщиха на дъщерите му.
– А на детето нищо му няма, – пристъпваше от крак на крак един от свидетелите, като притеснено поглаждаше косата си, –  само си ударило рамото, когато той го подхвърлил към майка му. Горкият капитан, щеше да се радва, че го е спасил, нали, госпожице? Бог да го прости!

Веднъж Суворов извикал един от офицерите си, който се отличавал с прекомерната си словоохотливост. Затваряйки вратата Суворов си дал вид, че ще му повери накакъва секретна тайна. Той казал на офицера:
– Вие имате един много зъл враг, който на всяка крачка ви пакости.
Разтревожен от новината, офицерът започнал да прехвърла бързо враговете си. Той изговарял на глас имената им, но Суворов все махал с ръка и казвал:
– Не, не е този.
Тогава Суворов приближил на пръсти до прозореца, а после до вратата, като проверявал дали някой не ги подслушва и пошепнал на офицера:
– Изплезете си езика!
Офицерът се подчинил. Тогава Суворов сочейки езика му казал:
– Ето вашият най-зъл враг!
Много беди са били причинени и се причиняват от неумелото използване на езика. Езикът е най-добрият и най-вредния орган у човека. Той е малък, но чрез него се правят велики дела.
Колко много зло има в неубоздания език!