Една от най-големите слабости на журналистиката като отражение на съвременния живот е, че представлява картина, съставена единствено от изключения. Съобщават, че някой е паднал от скеле, но не съобщават, че някой не е паднал от скеле. Последния факт е много по вълнуващ, защото свидетелства, че човек пълен със страхове и тайни е все още чужденец на земята. Това, че човек не пада от скеле, е наистина по-сензационно, освен това е милион пъти по-естествено.

Но не можем постоянно да очакваме от журналисти да наблягат на чудеса. Щастието на човечеството съвсем не става за новини. Журналистите не могат да пишат за всички вилици, които не са откраднати или за всички бракове, които не са разтрогнати от съда. Тъй че пълната картина на света, която ни представят е доста измамна, показват ни само необичайното.

Каквито и демократи да са по убеждение, на практика те се занимават само с едно малцинство.

Ново проучване показва, че процесът на чувство за време в мозъка е децентрализирано.
Това не само разширява възможностите за изкуствено управление на усещания за време, но също може да помогне да се обясни защо нашето чувство за време се променя в различни ситуации.
Резултатите от експеримента с маймуни, проведени от изследователи в Университета на Минеаполис, дава обяснение защо в много ситуации, ние възприемаме времето по различен начин.
Когато човек е под стрес, това оказва влияние върху количеството химични вещества като адреналин, а учените знаят, че адреналинът се отразява на нивото на невронната активност.

Мухтар е много зле. Той се бори със смъртта.
Едно момиченце го намери навръх Нова година на пътя. Беше го прегазила кола.Беше подгизнало в  голяма локва кръв.
Откараха го в клиниката и започна борбата за живота му.
На другия ден се намери стопанина му, но той се отказа от него. Мухтар така и не разбра защо го предадоха….
Да бяхте видели само очите му…И най-лошото е, че той не иска да живее…
Ветеринарният лекар дава 5-7 % шансове да оживее.
Детето, което го е намери плаче, прегръща го и се моли да оживее…
Момиченцето е готово на всичко, то се бори за живота на отхвърления „приятел“ на човека..
Той трябва да живее…..

Необходимо е да сме различни. Ако на света има само дърводелци, тогава кой ще сее земята? Ако съществуваха само месари, кой щеше да изгражда къщите? Ако дейността на цялото общество беше медицината, от къде щяхме да получим дрехи, с които да се обличаме?
Не бих могла да си представя ако всички са студенти по философия. От подобно решение би последвало нещастие за благосъстоянието на всяко царство и като прибавка бихме стигнали до края на човешкия род.
Ако има в изобилие работници за усилен умствен труд, нямаше да има дрехи, храна, жилища….И обратно, ако хората се занимават с професии, които снабдяват нуждите на другите, ще тържествуват само невежите, които създават и приемат неща, които могат само да се видят.
Много често съм се сблъсквала с хора, които поставят под въпрос съществуването на душата, както и това на Бог само, защото не са могли да ги видят.
Ако следваме аргументите им, то тогава не съществува и болката в зъбите, защото не сме я виждали да влиза в устата на болния. Нито любовта и омразата, защото не крачат по улицата в търсене на хора, които да благословят или прокълнат със своето присъствие.
Основата на глупостта е смесица от невежество и слепота, комбинация, която пречи на хората да видят, защото нямат представа къде да гледат.

Много хора се оплакват от трудността да вземат решение. Без съмнение не е лесно да направиш избор.От всички възможни алтернативи най-лошата е не тази, която ни кара да вземем решения, засягащи нас самите, а тези които се отнасят до съществуването на другите.
Колко съдии никога не биха изцапали ръцете си с нечисти пари за подкуп, за да задоволи своята алчност, но биха го направили, за да не бъдат убити децата им .
Колко жени не биха опетнили собственото си име за злато и скъпоцености, но са го правили, за да спасят баща, съпруг или брат.
Колко синове биха се пазили от сурови думи или акт на неподчинение към родителите си, но бига ги произнесли и биха го сторили, за да защитят по-малкия и по-слаб брат.
Неподчинението е лошо, не може да се отрече. Но не мога да забравя, когато цар Давид и хората му умирайки от глад, ядоха от свещените хлябове, които са само за свещениците. Те не са били единствените и няма да бъдат и в бъдеще.
Затова ми е трудно да не изпитам съчувствие към онези, които са нарушили закона, не защото са търсили облаги и бляскаво бъдеще за себе си, а защото са били загрижени да помогнат на други и не са виждали, не са познавали или знаели друг начин да го направят.