Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!

Университетът в Хонг Конг по поръчка на City Bank е преброил милионерите в своя град. Получила се е внушителна цифра.- 601 хиляди човека имат състояние поне 1 милион хонконгски долара. Дори и някои от респондентите да са превишили резултатите, просто е невероятно, че 11% от пълнолетното население на Хонг Конг, което е около един на всеки десет възрастен жител на града, са милионери.
В признаците на милионера влизат: солидна възраст, средната възраст на милионерите е 50 години; следва принципа „пари правят пари“ или спекулации с жилища, болшинството от богатите правят сделки на фондовата борса или в сферата на недвижимите имоти; а също така и увереност, че не е нужно да се работи до преклонна възраст. 90% от анкетираните възнамеряват да се пенсионират на 65 години или по-малко.
Човек не може да каже, че броят на тези милионери, всеки десети възрастен жител на Хонг Конг, е малък. Средното им състояние, ако се отчита и недвижимите им имоти, достига до 13 милиона долара на човек.
Остава да обобщим – Хонг Конг много повече от другите градове е достоен за титлата „Град на милионери“.

Никога не съм имал достатъчно време, за да се справят със собствените си деца. Работа, кариера, личен живот. Но децата ми са получавали всичко, което искат. Имах достатъчно пари, за да отговори на техните компютърно-шоколадени потребности. Затварях очите за грешките им, а те ми прощаваха отсъствието на внимание.
Но детството бързо отмина. Дойде трудното юношество. Първите взаимни обвинения, първият истински чувства. Направих ужасно откритието, моите деца са израснали без любов. Не участвах в тяхното съзряване, не спирах лошите им постъпки, не ги научих да различават доброто от злото.
След едно поредно недоразумение, аз стоях в кухнята, белех лук и сълзите ми течаха от очите. Влезе майка ми:
– Защо плачеш?
– Да знаеш на какъв лют лук попаднах! От него не можеш да не заплачеш.
– Изглежда, малко са го поливали.
Тогава разбрах, ако децата не се поливат в детството, когато пораснат ще донесат  на другите сълзи…

Много трудно можете да обясните на индус-южняк, че в Тибет водата замръзва, така, че по нея може да се ходи. Той слуша, но не може да разбере и по никакъв начин не може да повярва. Но ако беше видял лед, той лесно щеше да повярва.
Така е и с хората, които не са изпитали в сърцето си мира и радостта Христова. Те не вярват, защото тези чувства за тях са чужди.
В Исус Христос душата има мир, който не зависи от външните обстоятелства. Първият главен източник на радост е Христос. Там, където е Той със Своята благодат, там е и радостта.
Когато човек има в себе си източник на радост и духовно удовлетворение, той става напълно независим от всички въображаеми удоволствия, които светът може да му даде.
Защо ще иска да пие от застоялата вода на блатото, когато има на разположение чудесен източник на вода?
Светът губи властта си над тези, който имат този благослове източник на радост – Исус Христос.

В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….