Сервитьорката Стейси Натсън от заведение за бърза закуска неочаквано получила от клиентка неочаквано щедър бакшиш. Стейси забелязала, че разсеяната клиентка е забравила малка кутия. Тя я настигнала на паркинга и й подала кутията, но жената помолила да я запази за себе си, а после тръгнала в неизвестна посока. Когато Натсън отворила кутията, едва не припаднала. Там намерила 12 000 долара.
Сервитьорката била майка на пет деца и като честна американка се обадила в полицията и разказала за откриването на изгубена вещ от непозната жена. Съобщили й, че ако след 60 дни никой не се обади, че е загубил тези пари, ще й бъдат дадени на нея. Минал срока, но Стейси не видяла парите. От полицията й съобщили, че парите миришели на марихуана и са задържани за разследване. Предложили й награда от 1000 долара, за това че е била честна и е дала необходимата информация в полицията, но тя отказала.
В своята декларация Стейси и други двама служители от ресторанта казали, че парите не миришат, особено на марихуана. След няколко месеца от разследването адвокатът Крейг Kнутсън заявил, че полицията е променила решението си и ще върнат на Стейси 12 000 долара до последния цент.
Тази история прославила Стейси и нейното семейство. Благочестивата сервитьорка коментира: „Съпругът ми и аз имаме големи финансови затруднения, защото ние отглеждаме пет деца. Това е просто дар от Бога за нашето семейство, което той ни даде чрез ангела си“.

За да се разбере защо някои социолози говорят за възраждането на матриархат, е необходимо да се проследи динамиката на растежа, при който се наблюдава  все повече внедряване на жени в обществения живот.
До 20-ти век самотната майка е обречена на стагнация. Ако тя няма наследство от родителите или убития в битка съпруг, бедността и липсата на защита принуждава жената да падне на „дъното“. Естествено това е плашело жените и те са стремели да направят всичко възможно, за да не попаднат в такова положение.
Под влиянието на социалистическите партии и феминистки съюзи, самотни майки са получили социална сигурност. Постепено увеличаване на привилегиите на тази категория жени, довели до това, че  разделяща репродуктивните права, е в по-неблагоприятно положение, отколкото самотната майка. В САЩ и Западна Европа самотните майки са толкова облагодетелствани, че жените са загубили икономическия стимул за сключване на брак.
Искам да ви обърна внимание, че един от опорните  камъни за зараждащия се матриархат е: Жените губят икономически стимул за сключване на брак.
В САЩ и някои европейски страни при развод мъжът плаща такава висока финансова компенсация, че хиляди жени са се превърнали в ловци за портмонета. Тяхната цел е да се ожени за мъж на всяка цена. След това следва бременност и шантаж. Безумното майчинство на жените предизвиква скандали допълнителна провокации и обвинения в нападение или психологически натиск.
Правата и свободите на една жена са много в едно по-цивилизовано общество. Жени използващи всяка възможност да се възползват от това, с лопата да ги ринеш. Без угризение на съвестта се лепят по мъжете и правят кариера чрез секс и шантаж.  С добър външен вид и капчица хитрост жената може, без никакви усилия, да си осигури удобно съществуване. Мъже попаднали в такава мрежа, при опит да се измъкнат, се наказват с парична глоба.
Хубаво е, че това не се е разраснало до крайност в България. От нас зависи тенденциите за разрушаване на семейството, мъжкото безхаберие и всякаква такава низост да победи.

Това е човек с травмирани звукови сензори. Обикновено той се защитава от варварските звукове и от тяхната какафония.
За аутистът най-комфортна се явява тишината. Само в такава благословена тишина се раждат божествени звуци.
Такъв, например, е бил Лудвиг Ван Бетховен, Той е оглушал напълно в края на живота си, но въпреки това не престава да твори. Работите му по никакъв начин не са израз на аутизма.
Може би глухотата му е реагирала на шумовите проявления на обкръжаващия композитора пейзаж.
Повечето от този вид хора обичат да четат. Предпочитат поезията, философията и научната фантастика.
В нощните бдения с отправен взор към звезното небе, край тълпящите светлини от осветителни тела, тези хора получават истинско наслаждение.

Училищния праг прекрачи дребно момченце. Скоро бе навършило шест години. Нека да го наречем Иван. Той бе забележително момче, прекалено любознателен. Много неща беше научил, но постоянно заливаше околните с поток от въпроси, който започваха с какво, къде, защо, по каква причина, как……
Един път в края на деня, учителката му каза:
– Иван Захариев, довиждане, до утре.
За нейна изненада, момчето се разплака и през хлипанията си едва каза:
– Аз съм Ваня Захариев.
Майка му и учителката започнаха да му обясняват, защо той е Иван Захариев. Момчето се успокои, а после каза:
– Ще попитам татко.
На другия ден, когато дойде, първата му работа беше да с представи:
– Аз съм Иван Захариев Милтенов! Така каза татко!

Бил летен празничен ден. Едно семейство се приготвило да си почине от градския шум и суетата на деня в лоното на природата. Бързайки към гарата изведнъж семейството разбрало, че са забравили парите си у дома. Мъжът трябвало да се върне, а когато запъхтян успял да пристигне на гарата, където го очаквали с голямо нетърпение останалите членове от семейството, влака вече тръгвал и те не могли да се качат в него.
Започнали упреци, раздал се ропот, появили се сълзи заради неосъществимата разходка в природата.
Всички хора са склонни да се отдадат на скръб и печал, ако са лишени от очакваното удоволствие и радост.
След около час, когато нашите познайници, поради това. че изпаднали в затруднено положение и не могли да заминат, в града се разчула новината за ужасната катастрофа станала с влака, в който те щели да пътуват. Тогава скръбта и съжалението на семейството се превърнала в благодарствена молитва и ликуване.
Господ често ни лишава от някои удоволствия и така ни спасява от опасностите на живота, както физически, така и духовни. Ето защо, ние винаги трябва да Му благодарим за всичко.