Един мъж се събудил през нощта, защото му се искало да попуши.
Той отишъл до съседа си и започнал да удря по вратата. Отвори ли му и го попитали:
– Какво искаш?
– Искам да пуша. Можете ли да ми дадете огънче?
Съседът му казал:
– Какво става с теб? Ставаш през нощта, идваш тук, събуждаш всички, а в ръцете си държиш запален фенер.
Това, от което се нуждае човек се намира в самия него, но той, въпреки това ходи по света, за да го търси

Един пътешественик се загубил в пустинята Сахара.. Дълго се лутал и изразходвал целия си запас от вода, но започнала да го измъчва жажда. Устата му пресъхнала, очите му заблестели , но той за нищо друго не си мислел, освен за вода.

Накрая видял някакъв предмет в далечината и с последни сили се затичал към него, мислейки, че това е вода.

Но колко голямо било разочарованието му, когато разбрал, че това е кожена торба, пълна със злато. Отчаян пътешественикът се обърнал и си тръгнал с неизказана мъка, без да вземе нито една монета. Златото не можело да утоли жаждата му, на него му трябвало вода.

Така става и с нас, когато се съблазним от изкушенията предлагани от този свят. Нищо не може да удовлетвори жаждата на душата ни, освен Словото на Бога.

Библията е източник на жива вода. Тя е е необходима за нашите души така, както храната и течностите за тялото ни.

Божието Слово за нас трябва да бъде като хляб за гладния и компас за мореплавателя.

Да се храни човек от Божието Слово, не означава да търси в него някакво учение или потвърждение на едно или друго мнение. Това е храна, която ни дава сила и насока, за да извършим Божията воля.

Нека да бъдем жадни за това Слово, което укрепява падналия духом и го наставлява в правилния път.

През януари преспите сняг достигнали няколко метра височина.

Страхувайки се, че няма да смогнат да почистят снега, който на пролет заплашвал да наводни домовете им, местните жители се обърнали за помощ към управляващите.

Трябва да се даде нужното на чиновниците, те не отказали помощ.

В изпратеният отговор ясно се казва: „Относно молбата ви, ще се събере и извози снега от района ви до 15 март тази година.“

Това е нищо в сравнение на факта, че отговорът дошъл на 21 юни, когато в района температурата била 30 градуса.

Както се изяснило по-късно, пощата тук съвсем не била виновна. Документът бил изпратен от Министерството едва на 13 юни.

Майка четяла на детето си приказка:

„….. На камъка било написано: Ако отидеш наляво ще загубиш коня си, но ще бъдеш щастлив. Ако отидеш надясно ще загинеш, а коня ти ще бъде щастлив. А ако вървиш направо ще оцелеете и двамата, но ще бъдете нещастни.“

Тя се обърнала към детето и го попитала:

– Ти накъде би тръгнал?

Само не изкривеното детско мислене може да роди такъв отговор. То казало:

– За коня би било жалко, нека живее. Бих оставил коня при камъка, а сам бих тръгнал наляво. Как да обясни майката на детето, защо конникът в приказката е тръгнал наляво с коня?

Един младеж се подигравал на баща си и майка си, наричайки ги глупави и изостанали старци. Слушайки го, неговия приятел му казал:

– Всеки може да се излъже в представите си за даден човека. Мислех те за умен, но ти си глупав човек. Какво добро може да се очаква от теб, та ти си техен син?

Присмехулникът замълчал засрамен. Всички, които го познавали, започнали да се отнасят към него с пренебрежение.

Достоен за презрение е този човек, който не уважава родителите си и им се присмива.

Неблагодарните синове и дъщери са наказани от присмехите на потомство им.

Ако се замислим какво сме направили за нашите родители, ще бъдем поразени от неизмеримостта на нашия дълг към тях.

Приемете родителите си такива, каквито са в старостта си и не се огорчавайте от тях. Даже ако се нарушат умствените им възможности, бъдете снизходителни към тях и не ги пренебрегвайте, когато сте в пълнотата на силата си!