В приказката си „Рибаря и златната рибка“ Пушкин представя човешкия стремеж към богатство.

Живял до морето старец със своята баба. Те имали само една схлупена колиба и разбито корито. Веднъж, когато старецът ловял риба, хванал златна рибка. Тя го помолила да я пусне срещи три негови желания.

Когато жената на рибаря разбрала какво се е случило, се нахвърлила с ругатни срещу съпруга си, че не е поискал поне едно ново корито. Отишъл старецът при рибката и получил желаното от жена му. Но това съвсем не удовлетворило ненаситната старица. Тя поискала още хубава къща и да стане царица. Но на нея не й стигало богатство и слава, за това пожелала да стане господарка на морето.

Резултата бил плачевен. Схлупена къщичка на прага, на която седи сърдита старица, а отпред – старото пробито корито.

Богатството води порочния човек към падение и разруха, а за добродетелния то е средство за правене на добрини.

Не е богат този, който има много, а този който дава на нуждаещия се.

Богат е не този, който много е събрал, а който много е раздал.

Приемай земните богатства като гост, които често трябва да приема, но и да дарява.

Хората искат да имат семейства и да живеят щастливо. Някои от тях четат специална литература за това, други посещават семинари, лекции и какво ли не, за да разберат как да си изберат подходящ партньор, как да общуват с него, как да възпитават децата си……
Съвети, поучения……..бол.
Но чуйте какво е казал един учител, когато го попитали:
– Кога между жената и мъжа има добри взаимоотношения?
– Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те биха могли да живеят дълго време заедно, – казал учителят.
Дали този учител е имал в предвид, че мъжът се отегчава от „безкрайните споделяния“ на жена си или че жената и в най-малкия жест, поглед, усмивка вижда изневяра и отхвърляне не знам, но тези неща често отнемат щастието и спокойствието в семейството.
Не знам какво мислите по въпроса, но поне според мен е важен диалога. Тъй като жената и мъжът са различни, те трябва често да споделят това, което им харесва или не им харесва, за да се опознаят по-добре и да се изградят един друг в един щастлив брак.

В баснята на Крилов „Обоз“ се разказва за два коня, превозващи грънци, слизащи по стремен хълм. Първия кон много бавно, но сигурно успял благополучно да стигне в долината без да строши нито един съд. А вторият му се присмивал, че бил муден като рак. Той се пъчел, че без да се бави ще свали товара си долу, но резултата бил плачевен. Не останал нито еди здрав съд, целия товар отишъл в канавката. И баснята завършва с думите, че този, който се присмива на другия има същата слабост, но когато се заеме със същата работа я прави два пъти по-зле.

Въздържането, да обвинявате и хулите някого, е скъпоценно умение. Ако вие сте правели нещо добре, то не се присмивайте на други, че не успяват да го правят като вас. Не се хвалете предварително, че можете да направите нещо по-добре от друг, важното е краят да бъде успешен.

Гърците определят думата „самохвалство“, като качество, което човек претендира, че има, а всъщност не притежава. Теофраст има изследване на характера на такъв човек. За него това е човек с големи претенции. Той се хвали с търговски сделки, които съществуват само в неговата глава; с връзките си с влиятелни хора, които никога не е имал; благотворителност и обществени заслуги, които никога не е извършвал и никога не е заслужавал. За дома, в който живее такъв човек казва, че е много малък за него и той трябва да си купи по-голям.

Самохвалството е лоша препоръка. Похвалата е добра, когато идва от чужда уста и е искрена.

Самохвалството и мъдростта са несъвместими.

Един овчар изкарал козите си на пасбището. Виждайки, че те пасат заедно с дивите си посестрими, вечерта всичките ги подгонил към кошарата си.

На другия ден се развихрила буря. Овчарят не могъл да изкара стадото, за това го хранил в кошарата си. На своите кози давал по-малко, колкото да не умрат от глад, а на новодошлите много повече, за да ги привърже към себе си.

Когато бурята утихнала овчарят изкарал козите на паша. Дивите кози веднага хукнали към гората и избягали. Овчарят започнал да ги укорява за неблагодарността им:

– Грижих се за вас много повече, а вие ме напускате.

Козите се обърнали и му казали:

– Ние едва вчера дойдохме, а ти се грижеше за нас по-добре, отколкото за старите си кози. Ако дойдат нови в стадото ти ще предпочетеш тях пред нас.

Не се сприятелявайте с човек, който дава предимство на новите си приятели, а старите загърбва, защото ако придобие нови приятели, вас ще зареже.

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“