Малко момиченце, чийто баща бил войник, се премествало на друго място. То седяло на летището сред оскъдното имущество на семейството си.

На момиченцето му се доспало. То се облегнало на пакетите и чантите и затворило очи.

От там минала една възрастна жена. Спряла и го погалила по главата.

– Бедно дете, – казала тя. – Навярно си нямаш дом!

Детето я погледнало учудено.

– Ние си имаме дом, – казало то. – Просто нямаме къща, в която да го сложим.

Един мъж си търсел работа и отишъл в една ферма. Представил препоръчителното си писмо на новия си работодател. В него пишело само това:

“ Той спи по време на буря.“

Собственикът отчаяно се нуждаел от помощ, за това наел мъжа.

Минали няколко седмици и внезапно, посред нощ, буря разтърсила долината. Събуден от силния дъжд и виещия вятър, собственикът скочил от леглото.

Извикал новия си ръботник, но той спял дълбоко. Втурнал се към обора. Гледа, животните били спокойни, пред тях била насипана храна в изобилие.

Изтичал към нивата. Житните сноповете били вързани и увити в платнища.

Отскочил до силузите. Вратите били заключени с резета, а зърното било сухо. И тогава разбрал, какво означава: „Той спи по време на буря.“

Ако ние се грижим за нещата, които са важни в живота, ако се отнасяме добре  към хората, които обичаме и ако поведението ни отговаря на вярата ни, животът ни няма да бъде прокълнат от болката за неосъществения труд. Думите ни винаги ще бъдат искрени, прегръдките ни силни и подкрепящи.

Няма да тънем в агонията на „Бих могъл…. трябва да……“ И ще можем да спим по време на буря.

Живял някога един градинар. Той отглеждал цветя за кралския двор. Неговите цветя били изключително красиви. Всяко цвете било произведение на изкуството. Градинарят много се гордеел с това.

Но веднъж на експерименталната му полянка попаднало семенце от глухарче. Глухарчето правело всичко възможно, за да порази градинаря с ярко жълтия си цвят и извънредната си пухкавост. То даже се научило да пуска бели фойерверки в края на пътуването си.

Но градинарят само се дразнел от това.

– Такова просто цвете няма място в кралския двор. В него няма величието на розата, крехкостта на калиите, тайнствената загадъчност на божура. Простолюдие с една дума, – мърморел градинарят, който за пореден път изскубвал поникнали глухарчета.

Но след известно време глухарчето с изключително упорство отново демонстрирало на градинаря своята слънчева главица.

Веднъж в селището дошъл мъдрец. Местните веднага го заобиколили. Всеки искал да получи отговор на отдавна мъчещите го въпроси.

Градинарят също решил да се обърне за съвет към мъдреца.

– Казват, че знаеш всички тайни и можеш да отговориш на всички въпроси, – казал градинаря

Мъдрецът се засмял и поклатил глава:

– А не, аз съм обикновен човек. Такъв, какъвто си и ти. Просто се старая да видя това, което лежи на повърхността, а всички са привикнали да копаят надълбоко.

– Аха…, – градинарят нищо не разбрал от казаното, но решил да не го пита повече за това. – Тогава ми кажи как да се избавя от глухарчето. Работата е там, че аз отглеждам цветя за кралския двор, а глухарчето само пониква в моите лехи. Аз не се занимавам с такива прости цветя, в него няма никакво благородство, вярвам, че ме разбирате какво искам да кажа?

Мъдрецът се замислил, а след това вдигнал очи към градинаря.

– Казваш, че не е благородно цвете? А защо тогава слънцето му е подарил своя цвят? И слънчеви лъчи му даряват целувката си. Това не е просто едно цвете, а усмивката на слънцето на земята.

Градинарят удивен слушал мъдрецът.

– Искаш ли съвет? Получи го. – Мъдрецът станал и изтупал дрехите си. – Опитай се да обикнеш това цвете. Тогава няма да те подмине милостта на слънцето. В крайна сметка, такова упорство като на глухарчето, няма нито едно цвете. А твоята любов ще го направи благородно и …. достойно за кралския двор.

Завистлив мъж се обръща към колегата си по бюро.:

– Защо главния на областта пак идва при теб?

– Помагам му да си направи кариера, – невъзмутимо отвръща попитания.

– И как точно го правиш? – настоятелно любопитства първият.

– Той купува зайци от мен?

– Зайци? И за какво му са ?

– Началството отгоре зачести да идва на лов в нашия район. На тях им харесали спокойните ни зайци.

Рано една сутрин един човек се скарал на поизтрезнелия си приятел:

– Защо пиеш толкова много? Защо не се грижиш за себе си, за семейството си и за живота си?

Отговорът бил:

– Имам си право!

– Но ти имаш и още едно право, да не пиеш. Може би си избрал не това, което трябва?