Много фотолюбители, които имат десетина години стаж не могат да попаднат в категорията професионален фотограф. А нигериецът Онафуджари Ремет е успял само за три години да направи това.

Роден е през 2010 г. в Лагос. Той започнал да фотографира, преди да проговори. Само на три години е станал най-популярната личност в града и сред фотографите.

Снимките, които прави това тригодишно нигерийско момче поразяват със своята простота, лаконичност и ъгъл на наблюдение.

Шегаджиите наричат фотографиите на Онафуджари Ремет „снимки от коляно“, намеквайки за ниският ръст и възрастта на автора. Но именно този фактор прави дадените работи уникални.

В обектива на Ремет попадат сцени от обичайния живот на жителите на Лагос. Бедност, нищета, но и безкраен оптимизъм царящ по улиците на столицата на Нигерия.

Важна тема в неговото творчество е семейството. Момчето с удоволствие снима своите роднини, в това число и по-голямата си сестра в традиционна нигерийска носия.

Творчеството на Онафуджари Ремет принадлежи не само на неговото семейство, но и на фото обществото.

През юни 2013 г. била открита изложба на този млад фотограф в една от галериите на Лагос.

За мостовете може да се говори много. Съществуват огромно количество оригинални мостове, които поразяват със своята красота, необичайност, сложна конструкция, неочаквани размери…

Освен високите, дългите и необикновени мостове съществуват и малки по размер. Няма да разглеждаме градинските мостове, прекараните през ручеи или такива подобни.

Обект на нашето внимание е най-късият мост в света – Завикон Айланд. Дължината му е само 10 метра.. Свързва два острова принадлежащи на различни държави. Единият остров е на Канада, а другият на САЩ.

Оригинално е, нали?

Мястото е много популярно сред туристите. Къде другаде може да се види такова нещо?

Тази година, в Монреал, Канада, 200 градинари от цял ​​свят са представили 40 живи скулптури, създадени от 22 000 различни вида растения!

За украса на зелените скулптури са били използвани 3 милиона цвята!

Тези произведения на изкуството ще могат да се видят до 29 септември тази година в оранжерийния комплекс на Монреалската Ботаническата градина.

Каква красота и майсторство!

Учените са създали омнифобна повърхност, която отблъсква всеки вид течност.
Повърхности, които слабо се мокрят с вода, като парафина, се наричат хидрофобни. Тези, които не се навлажняват от масла се наричат олеофобни. В природата няма повърхност, която да отблъсква и водата и маслата. Ако има такава то тя се нарича омнифобна.
Такива повърхности се получават чрез покритие със специални вещества и текстурни основи. При тях мястото на контакта между капката и повърхността се свежда до минимум.
В новата разработка омнифобните свойства са за сметка на ситна метална мрежа от полимери. Под капките на течността в плетениците на мрежата се образуват мехурчета от въздух, които не им дават да се разтекат по повърхността.
Подобна повърхност може да се използва за защита на чувствителни детайли от химически увреждания. Авторите на проекта се демонстрирали това чрез пускане на алуминиева плочка в киселина.

Канадски лекари са създали специален математически модел, който прогнозира успеха на атаката на „терапевтични“ вируси срещу раковите клетки, което им позволява да създадете множество щамове особено ефективни „клетки убийци“, които унищожават само раковите клетки на бъбреците.
Бел Керен и неговите колеги  са искали да създадат вирус, който може да унищожи клетката на аденокарцином на бъбрека. Според тях, основният проблем на тези вируси е променливостта им.
Така наречените онколитични вируси атакуват само определени видове ракови клетки. За съжаление, клетките на туморите се различават една от друга, а това намалява ефективността на вируса.
Учените ускорили развитието му с помощта на математически модел предсказващ как мутацията ще се отрази на вируса  и способността му да инфектира раковите клетки.
Често мутирал ген води до промяна в структурата на обвивката му, при които микроскопични израстъци на „убиеца“ се отдалечават от целта си. От друга страна, разширяването на „кръгозора“ на вируса може да доведе до неочаквани резултати и унищожаването на здрави част от тялото.
Авторите са решили този проблем чрез разработване на специален математически модел. Учените са съставили списък на генетичните различия на здравите и раковите клетки на бъбреците и отделили най-„забележимите“ признаци на вирусите. Комбинирането на тези данни, дало биологичен модел, който може да предскаже как мутации на вирусния геном, ще повлияе на клетките, които заразява.
Така можели да се отделят най-перспективните „версии“ на вируса, без да се търсят чрез метода на опита и грешката.
Според биолози, тази техника може да се използва за създаване и на други вирусни „убийци“, които унищожават клетките на други видове рак.