През 1917 г. в популярното издание  „New York Evening Mail“ се появила фалшива история за появата на ваните в САЩ, написана от журналиста Хенри Менкен, за да се демонстрира как леко може да се заблуди обществеността чрез медиите.
В статията се цитирали „факти“ как в САЩ неохотно се приемала появата на вани в средата на 19-ти век. Къпането във вана официално се приемало за нездравословно и във връзка с това, процедури извършвани в нея, били обложени с драконовски данъци или нацяло били забранени.
Въпреки недостоверността на информацията, представена във вестника, тя широки се цитирала в различни публикации и дори сериозни научни доклади.
Осем години по-късно Менкен се самоизобличил в лъжа относно пуснатата информация, но това не накърнило репутацията на фалшивите банни истории.
Например, през 1952 г. в речта си за здравеопазването, президента Труман цитирал статията на Менкен, а през 2004 г. “ Washington Post “ разкрил фалшивия факт в колонката “ Обзалагам се, че не знаех, че … “ .

Студенти от Университета в Бирмингам са създали работещ прототип на локомотив, който използва за гориво водород.
Като основен източник на енергия локомотива използва водородни горивни клетки, а оловните акумулаторни батерии, напомнящи на автомобилните, като помощен източник на захранване.
Водородните горивни клетки снабдяват електрическия двигател на локомотива с електроенергия, освен това зареждат акумулатори, които се задействат при необходимост на още енергия, което най-често се случва по време на ускорение.
Локомотивът тежи около 320 килограма и може да тегли товар до 4 хиляди килограма.
Представеният модел е оборудван с регенеративна спирачна система, както и уникална система за контрол с използване на сензори, връзката с тях се осъществява чрез Wi- Fi .

Ексцентричен 62 годишен бизнесмен решил буквално да погребе чисто новия си Bentley Flying Spur, след като гледал документален филм за Древния Египет, в който се разказвало за фараоните и техния навик да погребват с тях всичко, което са използвали във живота си на земята, включително слуги, украшения и домакински съдове.
Бизнесменът вдъхновен от такъв подход, спрямо устройването в задгробния живот, си купил чисто нов Flying Spur за 310 хиляди фунта стерлинги. В края на краищата няма да се вози в употребявана кола и каква е разликата в кой свят прави това?
След покупката бизнесмена започнал да копае съответстващо място за колата до гроба си. Последното убежище на водещия модел Bentley  било в задния двор на дома му.
Вероятно „съвременния фараон“ е решил, че ако постави колата си близо до дома, ще опрости „доставката“ й на онзи свят.
Интересното е, че през 2009 г. милионерът е прекарал в кома 63 дена. За този период два пъти официално са го обявявали за мъртъв и два пъти са викали свещеник за последно причастие. Но всеки път упоритият бизнесмен успявал да се измъкне на този свят.

Жител на Колорадо е могъл да оцелее в наводнен автомобил, където малка въздушна възглавница в купето му дала възможност да диша. Божия милост и благодат.
При опустошителните наводнения в Колорадо, автомобил, в който шофирал Рой Ортиз, бил отнесен в едно езеро заедно с други коли от шосето. Ортиз се оказал затворен в затопления си автомобил два часа, докато не го извадили спасителите.
Докато бил в автомобила си Рой намерил въздушната възглавница, която му помогнала да диша цели два часа. Времето, през което очаквал да го извадят от водата му се сторило цяла вечност.
Разбира се той бил много уплашен, но до като чакал се молил на Бога и пеел. Надявал се, че от службата за спешна помощ, на които успял да позвъни, ще пристигнат преди автомобила да се напълни с вода.
Когато след два часа спасителите могли да се доберат до Ортиз, те се съмнявали, че още е жив, но когато чули виковете му за помощ, разбили стъклото и му помогнали да излезе от потъналия автомобил.
Джон Кук, един от спасителната група, която извадила Ортиз казал, че това е цяло чудо да го намерят жив след два часа.

Произведението си „Десетте малки негърчета“ Агата Кристи е смятала за едно от най-добрите си, но на много малко места е издадено с оригиналното си заглавие.
Основно романа се нарича „И никой не остана“, по последната фраза от известните броилки:
„Последният негър изглеждаше уморен,
той отиде да се обеси и никой не остана“.
Причина романа да не се появи с действителното си заглавие са американците. Те не могли да публикуват книга с такова заглавие.
По политически съображение, назоваването на книгата „Десетте афроамериканци“ някак не звучало добре.
Постепенно негрите в цялата книга, а в това число и в броилката били заменени с малки войници, дори малки моряци.