Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

Жителите на Берлин защитиха летище Темпелхоф, който строителите искаха да превърнат в нов район на града.
65% от жителите на Берлин гласувха за бившето летище Темпелхоф да стане обществен парк.
То заема площ от 300 хектара и се намира в центъра на германската столица. Терминалът на аеропорта е построен в интервала 1936-1941 година. Той е типичен образец на нацисткия архитектурен гигантизмът, но жителите на града не са гласували за запазване на сградата, а за съхранението на парка, пистите, където могат да се занимават с уиндсърф, каране на велосипеди и скейтбордове, разхождане на кучетата си и препичане в горещите летни дни.
Кметът Клаус Воверайт вече призна поражението си и сега ще търси друго място за строителство, а зелени площи, сравними по размер с Central Park в Ню Йорк, ще останат за парк.

Маркъл ДаКуна е изобретил портфейл за плажа, който може да съхрани цените ви вещи непокътнати.
Пластмасов контейнер с формата на винт се завива в пясъка, вътре се слагат ценните вещи, а отгоре се постила кърпа.
Така всичките ви ценни вещи са винаги под ръка или по-скоро под главата ви, но никой не ги вижда.
Понякога хората на плажа губят пари и ценности, когато заспиват на пясъка. Според изобретателят, пластмасовият портфейл не е панацея за предпазване от крадците, но все пак предлага някаква мярка за безопасност.

Такъв данък е въведен във Венеция през 1993 г. Заплащали го собственици на улични ресторанти, кафенета и магазини, с една дума всички, които ползвали сенници или специални чадъри за слънце.
Съгласно закона се плаща за това, че сянката пада върху държавна земя. Интересно, когато е облачно или вали, дали тези собственици на магазини и заведения се освобождават от данък?
Впрочем, властите на Венеция не виждат нищо смешно в това. След шест години въвели още по-странен данък – за туалетните.
Всички туристи за посещение в толетните са длъжни да плащат по 1000 лири, а за местните сумата е 500 лири. Най-интересното е, че властите са измислили специални абонаментни карти за посещение в обществените тоалетни – за седмица, месец и година.
Това не е ново и не е изобретение на венецианците. Такъв данък е измислил римският император Веспасиан, управлявал през 70-те години след Христа. Той построил за своите войници колективни писоари по улиците на Рим и започна да вземат данък от тях за използването им. Когато синът на Веспасиан започнал да кори баща си, че прави пари от човешка урина, императорът казал: „Парите не миришат“.

Виждали ли сте реалистични картини рисувани с акварел?
Такива мога да нарека картините на художника  Тери Дювал. Произведения на изкуството, които мога да отнеса към хиперреализъма.
Когато видите тези работи на художника ще възкликнете:
– Какви живописни фотографии.
И само след минута ще разберете, че гледате картини нарисувани с акварел.
Тери Дювал е получил своето художествено образование в сферата на изкуствата и занятията през 1981 г. Сега е илюстратор, работещ в една от най-големите рекламни агенции в Париж.
Започнал е да рисува още в детските си години.
От 1980 г. рисува комикси.