До премиерата на операта на Бизе „Перлата“ оставали само две седмици, а либрето съвсем не било завършено. Не бил измислен подходящ финал.
Директорът на театъра ядосано казал:
– Нека всичко да изгори в син пламък!
Така възникнала идеята за пожара във финала, за който Бизе написал прекрасна музика.
Сюжетът на операта следва традициите на лиричната опера. В произведението се появява любовен триъгълник на екзотично място – остров Цейлон. Интересното е, че и двамата либретисти по-късно изразили съжаление, че когато са създавали текста, не са имали представа за таланта на композитора, но ако знаели тогава щели да се опитат да му дадат много по-добър текст.
Въпреки, че операта рядко се поставя на сцената, тя е записвана достатъчно често, особено известната тенорова ария „Je crois entendre encore“ и дует за тенор и баритон „Au fond du temple saint“.

Джонатан Картър е един от водещите защитници на околната среда в щата.
Като студент през 70-те години на миналия век Картър нарочно нанасял удари с брадва по здрави дървет, за да изследва болестите, причинени от загниването им.
В друго свое изследване той инжектирал смъртоносен вирус на холандски бряст в хиляди фиданки, после пускал през тях електриески ток и наблюдавал как се разпространява заразата.
Двадесет и пет години по-късно Картър „изплаща греховете си“.
Той се превърнал в страстен поклоник на горите и неуморен защитник на дивата природа.
Неговата кампания през 1996 г. срещу изсичането на горите на север, разтърси из основи дървообработващата промишленост в Мейн.

Седнала в затъмнено помещение доктор Шийла Морибър Кац фокусира електронния микроскоп.
И ето в зеленикавото луминисцентно зрително поле заблестя нещо, което приличаше на камъче.
– Готово! Ето го, – каза доктор Кац на глас, в който прозираше страхопочитание. – Когато си употребил толкова много време да го търсиш, истинска тръпка е да го видиш там, сакаш го държиш в плен.
Тя промени обхвата на зрителното поле и се усмихна, когато в зеленикавото сияние се появиха още камъчета и други странни форми.
Доктор Кац забрави всички, които стояха около нея. Тя беше се изгубила в един микроскопичен свят. Нещо като астрономия, само че обърната наопаки.
Камъчетата, омагьосали свенливата и мълчалива патоложка от Хенеман  Медикъл Колидж енд Хоспитал, бяха бактериите, за които повечето учени днес смятат, че причиняват „легионерската болест“.

Идеята да почисти гората от боклук се зародил в този човек през тази пролет. По време на разходка, меко казано, той бил шокиран.
– Гората изглеждаше жалко, – споделил жителят на Златоуст Валери Сичев. – Всичко беше обезобразено, изглеждаше толко грозно и мръсно. Чак за земята ми стана жал. И тогава реших да се погрижа сам за природата.
Само за два месеца мъжът успял да въведе ред в гората. За да направи това е било необходимо да изнесе около 500 торби с боклук.
– Когато хората видят чистичко им се повдига настроението, да на всеки е приятно, – споделил е жителят на Златоуст Никита Меланин.
Събирането на боклука от гората, местните приравнили на утринна гимнастика. Всекидневните разходки по наклона нагоре, както се шегуват с доброволеца, заменя фитнеса.
Благодарение на Валери станали чисти няколко детски площадки и местни стадиони.

В индийския щат Утар Прадеш активисти на благотворителна организация за спасяване на дивите животни спасили от плен слон на име Раджа. Стопанинът му много жестоко се отнасял с него. Когато слонът бил освободен се разплакал.
Стопанинът на Раджа държал слона във верига със шипове. Той биел и унижавал животното жестоко. Слонът всеки ден бил принуждаван да се покланя на минаващите. Неговата храна се състояла от подаянията на зяпачите и намереното в боклука на тротоара.
От съдбата на Раджа се заинтересували зоозащитниците. Когато активистите най-накрая успели да освободят слона от неволята му, от очите на животното потекли сълзи.
Слоновете живеят около 60-70 години. Животното се счите вече за възрастно, когато стане на 20 години. Когато става дума за домашни слонове, неговата „трудова дейност“ започва от 16 години и завършва най-много до 40.
Слоновете в робство рядко оцеляват до зряла възраст. Средната продължителност на опитомен слон и слон живеещ в цирка е около 25 години.