Има специална единица в израелското разузнаване, където служат момчета и момичета, страдащи от различни аутични нарушения. Инициатива на основаването му принадлежи на настоящия директор на службата за външно разузнаване на Израел „Мосад“ Тамир Пардо.
Аутистите са ангажирани главно в анализ на карти и въздушни снимки, които се появяват на компютърните екрани. Поради естеството на мислене, те обръщат внимание на най-малките детайли при подготовката на военни операции. Те предотвратяват евентуалната загуба на персонал. Така аутисти скаути спасяват живота на войниците.
Също така, че в процеса на помагане на войниците, аутистите придобряват умения, които им са нужни в ежедневието.
Аутистът е в състояние да обработва визуална и текстова информация няколко пъти по-бързо, отколкото човек, който не страда от разстройства от аутистичния спектър. Тези способности се оказали незаменим в хай-тека.
В датската компания Specialisterne, специализирана в областта на технологичното консултиране, 75 на сто от работниците са хората, страдащи от аутизъм, диагностицирани със синдром на Аспергер, наричан също аутизъм. От обикновените работници, те се различават с невероятно внимание към детайлите, свръхчовешка концентрация, способност бързо да обработва огромни количества информация. Тези умения са особено полезни за тестиращите програми. Качество на работата на аутист, ангажирани в тази дейност е няколко пъти по-висока, отколкото на обикновените хора. Аутистите могат да проверят техническата документация от 4000 страници, 10 пъти по-бързо, отколкото обикновените хора и не пропускат нито една грешка.

„Загадка на века“, която учените успели да открият.
През 80-те години шведските моряци забелязали звуци под водата с неизвестен произход.
Много специалисти ги преписвали на руски подводници, които заплашват свободния свят.
Отговорът на загадката предизвикал взрив от смях…..
Източник на мистериозните подводни звукове се оказали отделящите се газове, натрупани в  рибите.
За това на шведите връчили т.н. Иг-Нобел награда или антинобелова награда, която е пародия на Нобелевата награда и отличава тези трудове, в които се забелязва безсмисленост или абсурдност.

Николина дала две годишната си дъщеря на свекърва си на село. Детето имало нужда от чист въздух и малко разнообразие, пък и възрастната жена много настоявала да ѝ погостува.
След седмица бабата разтревожено се обажда по телефон:
– Детето е болно!
Час след първото обаждане възрастната жена вече успокоена отново се обажда по телефона:
– Всичко е наред, но бихте ли си изхвърлили котарака нанякъде?
Бабата била в паника, докато момиченцето било при нея нито един път не се изходило по голяма нужда…. Едва по-късно жената разбрала, че момиченцето се е изходило, но заривало внимателно акото си в пясъка.
Чичи Вася, така се наричал котаракът им, няма на лошо да научи детето…..

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.

Тази статуя е била поръчана от Пиеро де Медичи.
През зимата на 1494 г. във Флоренция имало обилен снеговалеж.
Владетелят на Флорентинската република Пиеро де Медичи, влязъл в историята като Пиеро Нещастния, извикал Микеланджело и му поръчал да направи статуя от сняг.
Поръчката била извършена и съвременниците  отбелязали красотата ѝ.
Но никакви сведения за това, как е изглеждала статуята и кой е бил изобразен на нея, не са се запазили.