Marathon Des Sables е едно от най-трудните състезания за издръжливост в света. Състезателите преодолеят повече от 250 км на територията на Сахара за по-малко от седмица.
Всеки в състезанието се сблъсква с трудностите на пустинята, но никой не е имал толкова трудна борба за оцеляване като тази на Мауро Проспери.
През 1994 г. италианският полицай участвал в надпреварата. Малко след началото той попаднал в средата на пясъчна буря. В рамките на няколко часа той държал гръб си към вятъра и се придвижвал на малки разстояния.
Когато пясъчната буря утихнала, той продължава да се движи, но избрал грешната посока. Когато разбрал това,  веднага изготвил  план за действие. Той пикаел в бутилката си, за да има какво да пие по-късно. Вървял сутрин и вечер, а стоял на сянка когато било много горещо.
В продължение на три дена той използвал бутилката си, но ударила още една пясъчна буря, която продължила 12 часа.
Той намерил старо мюсюлманско светилище, където имало много прилепи. Успял да хване два от тях и да изпие кръвта им, тъй като се бил обезводнил.
Тук Проспери загубил всякаква надежа. Решил да умре в това мюсюлманско светилище, където тялото му щяло да бъде намерено, а не в пустинята, където ще изчезне завинаги.
След това написал бележка на жена си със въглен и си разрязал вената на ръката, но кръвта му била много гъста, за това се уплатнила и втвърдила.
Невъзможността да се самоубие подновило желанието му за живот. И той продължил да върви. Минали 5 дена, докато бил намерен от номади. Те го занесли в съседната алжирска военна база.
За 9 дена Проспери изминал 300 километра настрани от правилния маршрут и загубил 18 килограма.
След четири години той отново участвал в съзтезанието, но отново не го завършил. Този път си счупил палеца на крака.

Биоинженери от бруклинската компания Suneris са разработили нов медицински гел, който може да спре обилно кръвотечение за няколко секунди.
Веществото е изобретено от инженер химика Joe Landolina. Изготвено е въз основа на растителен полимер. Гелът е наречен VetiGel. Той променя формата и цвета си, когато си взаимодейства с тъканта.
Има антимикробни свойства, а при използване от специалистите в стерилни условия, е безопасен за човека.
Както сам обяснява Landolina: „VetiGel е ефективен, защото работи в тандем с естествените лечебни процеси на организма“. В полеви условия, такъв инструмент е необходим, като временна мярка, а след това лекарите го премахват и лекуват раната.
Иновативният продукт може да спаси живот и да замени 80% от медицинските превръзки, мехлеми и антисептични гелове.

На терминал 2 на летище Хийтроу в Лондон вече могат да се научат как миришат различни страни по света. Има инсталиран глобус, който „изстрелва“ аромати, присъщи на тази или онази държава.
В момента, авиопътници могат да направят „чувствено пътешествие“ в Тайланд, Южна Африка, Япония, Китай и Бразилия. За проекта били избрани най-популярните направления за пътниците в Хийтроу.
Южна Африка, например, мирише на сафари с нотки на традиционните подправки – дива трева и животински мускус, Бразилия – влажни тропически гори с примес на кафе, тютюн и жасмин. В Япония – миризма на океан, водорасли и черупки комбинирани с аромата на зелен чай и кехлибар. Китай има мирис манастирси тамян и цветята османтус, а Тайланд – комбинация от лимонена трева, джинджифил и кокос.

Quant д-Sportlimousine е мощен автомобил, който използва като гориво солена вода. Той скоро бе сертифициран за движение по пътищата в Европа. Това е сериозен знак, че нефтения картел постепенно губят енергийната война.
За разлика от традиционните коли, работещи с бензин, Quant е-Sportlimousine използва система от електролитни елементи, разработени от NanoFlowcell. Тези елементи са способни да дадат зашеметяващите 920 конски сили (680 кВт). В резултат на това колата на солената вода може да ускори до 100 километра в час за 2,8 секунди и достига максимална скорост от 350 километра в час. E-Sportlimousine е разработена от немската фирма Quant.
Технологията с електролитни елементи е известна в продължение на няколко десетилетия, но едва наскоро някои автопроизводители са успели да получат разрешение за изграждане на коли, които могат да ги използват.
Такава технология на алтернативни източници на енергия може да направи бензинови автомобили остарели, тъй като тя е много по-ефективна и екологична.
Системата с електролитни елементи разработена от NanoFlowcell, действа по подобен начин на технологията с водородни горивни клетки – с изключение на това, че използва солена вода.
В тази система си взаимодействат две електролитни течности, съдържащи соли на метали. Електромоторите използват тяхната реакция за генериране на електричество, което след това се съхранява в суперкондензатори.
Ефективност на системата достига 80 процента, защото колата практически няма движещи се части, а генерираната допълнителна топлина е незначителна в сравнение с тази при автомобили, които използват литиево-йонни батерии.

Не всички съвременни архитекти са абсолютни гении, като, например, Заха Хадид и Норман Фостър. Някои от авторите изграждат напълно ужасни сграда, които не могат да се гледат без валериан. Днес ще ви разкажа за една от тях – Habitat-67 – дом мравуняк в Монреал.
Жилищна сграда Habitat-67 в Монреал, в Канада, изглежда като мравуняк или купчина на термити. Тя се състои от множество малки правоъгълни блокове, които са монтирани един над друга в произволен ред, оставяйки дупки, луфтове и огромна част свободно пространството.
Външният вид на сградата Habitat-67 е резултат от смел архитектурен експеримент, който се е провел в Монреал през шейсетте и седемдесетте години.
Тази конструкция от 146 апартамента е построена през 1967 г. за Световното изложение, проведено в същия канадския град.
Сграда Habitat-67 е проектиран от 24-годишният архитект Моше Сафдие, за когото тя е била дипломна работа. Може би, тя да изглежда експериментална и необичайна, но сега ѝ слагаме етикет – ужасна.