Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

В немския Институт Хассо Платнер е преставен опитен образец на устройство, което може да телепортира обекти на разстояние с помощта на 3D-печат.
Устройството е наречено „Скоти“ в чест на оператора на телепортационата система от сериала „Star Trek“.
Принципа на работа на системата е много прост. Първият 3D-принтер MakerBot Replicator цифровизира обект с помощта на фотокамера, унищожава го и изпраща криптирани инструкциите на втори принтер, който отпечатва обект на друго място. „Скоти“ действа на пластове. Фрезмашината в принтера разрязва обекта на слоеве само след като се изпраят снимките на втория принтера.
Потребителят трябва само да постави обекта в системата, да избере получател и да натисне бутона „премести“. Инженерите подчертават, че целта на проекта е запазване на уникалността на нещата. Унищожаването на обекти, които приятели споделят помежду си, повишава тяхната емоционална стойност.
Една от главните технологични задачи на системата е борбата с пиратството. Развитието на 3D-печата води до това, че схемите на направените обекти могат нелегално да се разпространяват, а вещите да се възпроизвеждат. Унищожаването на оригинала гарантира, че дадената вещ при продавач веднага изчезва, щом тя попадне при купувача.
Възможности да се съхрани прототип за сега са ограничени. „Скоти“ работи само с пластмаса, и е боядисан в черно, за увеличаване на контраста. Напредъкът в областта на 3D-печата ще бъде разширението на асортиментите на обектите, подходящи за такава телепортация.

На рождените си дни Тосканини се отказвал от всякакви почести и поздравляния.

Такъв ден прекарвал в интензивна работа, репетирал със оркестъра си програмата за предстоящите концерти.

Въпреки забраната на Тосканини, при маестрото се явил един от приятелите му и го поздравил. Между другото го попитал:

– Артуро, недей да криеш, на колко години всъщност ставаш на 86 или 87 години?

– Не знам, – отговорил Тосканини, – водя отчет на всички партитури, всички репетиции, всички плочи със записи на изпълненията на моя оркестър. Нима съм длъжен освен всичко това, да правя сметка и на годините си?

Тази удивителна история е станала в Литва.
Първоначално мъжът е мислил, че отглежда гущер, но след няколко години „гущерът“ започнал бързо да расте и тогава той разбрал, че това не е никакъв гущер.
Мъжът решил да продаде своя домашен любимец и публикувал в Интернет реклама за това, че продава голям гущер.
Рекламата заинтересувала членовете на Министерството за опазване на околната среда в региона Каунас. Те отишли при собственика на „големия гущер“, но намерих кайман.
Крокодилът е била конфискуван и изпратен в зоологическата градина.
Международната компания DPA дала необходимите средства, за да се направи ное терариум за крокодила.
Персоналът на зоопарка се надяват, че каймана на име Krokas ще се превърне в новия символ на зоологическата градина. По-рано тази почетна мисия е била поверена на нилския крокодил Гена, но през 2010 г. той умрял и от тогава в зоологическата градина не е имало изобщо крокодил.

Марта Армитаж е чудесна жена дизайнер, която прави невероятни тапети ръчна изработка. Сега тя е на 84 години и все още продължава да създава уникални тапети и да ги отпечатва на една стара машина. Марта се занимава не само с производство, а по-скоро с дизайн на тапети.
Марта Армитаж е започнала да израборва тапети през 1950 г., но и сега тя не е много известен дизайнер. Нейни работи харесват движещите модата в дизайна като Илзе Кроуфорд, Тилда Суинтон и Стела Тенант. В многочислените им работи могат да се срещнат  декорации от Марта Армитаж.
Използвайки стара литографска преса от 1960 г. Армитаж е създала на нея всичките си известни работи.
Най-популярните работи на дизайнерката са: джунглата с птици, азбука, градина с дърветата, Соломоновия печат, градинари и др.
Своята работа Марта извършва в собствения си гараж, който има изглед към Темза.