Горещо е, а в такова време мухите старателно се стремят да влязат в домовете ни. Не зная с какво точно ги привлича отворения прозорец, но едно зная, че в който и дом да влязат, той става капан за тях.
Вероятно мислите ви веднага свързват намазаната, лепкава лента провесена от лампата или палката в ръката на човека с образа на умираща муха, но това не е всичко.
Първо в жилището на човека мухата има най-малко шансове да открие нещо за ядене.
Второ, идеалната температура за мухите е 15 градуса. При тези условия мухата може да живее шест месеца. Но температурата в нашите домове е 22 – 25 градуса, тук шансовете им да оживеят е  само половин месец.
Трето,  вероятно се досещате. Нашата нетърпимост спрямо „неканените гости“ ни въоръжава с най-изобретателните инструменти , за да се отървем от нахалните натрапници.
Да нашите домове са капан за мухите, но те като че ли не осъзнават това и продължават да нахлуват през отворения прозорец или врата. Търсят смъртта си на място,  което ги привлича като магнит. Понякога и ние хората привлечени от неустоимото, привлекателното…….попадаме в капаните на живота. Кой ни е виновен тогава?  Помислете преди да поемете нататък…., в края на крайщата нали не сте мухи.

Земетресения в Антарктида? Е, поне там не живеят хора или ако живеят те са малко на брой. И все пак земетресенията са си земетресения и те се проявяват навсякъде по Земята.
А знаете ли, че земетресенията в Калифорния или Армения са дреболия в сравнение с тези в Антарктида? Тези земетресения са причинени от ледници, които за разлика от „класическия“ лед, не текат равномерно, а с резки, внезапно сменящи посоката си движения.
Най-известният от тях е леденият поток  Виланса, причиняващ земетресения до 7 бала, които се регистрират дори в Австралия. Вибрациите при едно такова земетресение са със завидна точност, те се повтарят по няколко пъти на ден. Държанието му е необичайно. Дванадесет часа почива, след това скок напред и отново почивка.
По време на поредния скок сеизмографите на земята са като луди.

Този принтер работи въз основа на топлина. За да печата на него не  му трябват касети. Вместо това той нагрява кристали на специална хартия до желания цвят.
Принтера е много по-малък и компактен в сравнение с обикновените принтери. Неговите размери са: ширина 14 см, дължина 23 см и дебелина 3,2 см.
Освен това той може да печата на хартия с всякакъв размер, за да направи това е нужно да се сложи в горния ляв ъгъл на хартията . Принтера сам се премества по повърхността на листа и нанася рисунката.
Автора на това устройство Паула Сумалан е спечелила конкурс, който е провела компанията ZINK известна с технологиите за печат без мастило.
Надявам се продукта скоро да стигне и до пазара.

Знаете ли, че личинките на мухите месарки се използват в медицината? Да, точно за тези става дума, които често се врат в кофата за боклук и тоалетните. Не бързайте да отхвърляте това приложение на месарките преди да сте разбрали как действат техните ларви върху рани.
Известно е, че този вид мухи „обядват“ с мъртви тъкани, а до живите не се докосват. Така те могат да очистят раните от мъртвата  и гноясала тъкан, без да навредят на здравата.
За първи път такава технология за очистване на рани са използвали маите в Южна Америка  и аборигените в Австралия. Подобна терапия се е използвала за първи път в Европа още при Наполеон, а по-късно и по време на Първата световна война.
Официално този метод на работа е разрешен в САЩ едва през 2004 г.

Представете си, че триете една в друга две необработени дъски. Силата на триене е доста голяма и за това прилагаме огромно усилие за извършване на това действи. Полираните дъски се хлъзгат една спрямо друга много по-лесно. А ако изпробваме още по-гладка повърхост какво ли ще се получи? Нека вземем две стъкла.  Стъклата се прилепват едно към друго и отново трябва да прилагаме огромна сила, за да ги плъзгаме едно спрямо друго.
А какво ще стане ако приближим два еднакво гладки парчета от един и същ материал? Да те ще сраснат в едно цяло парче.
Следователно, за да се намали силата на триене,  повърхностите не трябва да бъдат идеално гладки или много груби. В случая е необходим някакъв компромис. Именно такъв компромис е налице при акуловата кожа.
Тази кожа е покрита с малки пластинки, които подобряват оптекаемостта на тялото и намаляват съпротивлението.

Искуствена имитация на акулова кожа са се опитвали да експериментират върху самолет. Неговият коефициент на съпротивление е намалял с 10 – 15 %. Човек може да имитира природата, но не може напълно да я замени.