Деведесет и три годишният Айвор Пауел е най-старият футболен треньор в света. Сега той е решил най-сетне да напусне работата си.
Пауел като играч е изкарал 14 мача със сборния на Уелс. Играл е със знаменития Стенли Матюс за „Блекпул“.
През 1959 г. Пауел става треньор. Като такъв е оглавявал няколко английски отбора, даже и гръцкия ПАОК. Айвор е имал възможността да тренира повече от 9 хиляди футболиста.
В „Тим Бат“ представящ университета в английския град Бат Пауел е работил от 1973 г. През 2002 г. е извел отбора в главния турнир на Англия. „Тим Бат“ е първият университетски отбор от 122 годишната история на университета, който е постигнал такъв резултат.
През 2004 г. Пауел е въведен в залата на спортната слава в Уелс, а през 2006 г. попада в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стария треньор в света.
Удивително е до 93 годишна възраст да обучаваш млади хора и то в доста динамичен и популярен спорт. Може би спортния дух и волята за победа, са му помогнали през всичките тези години да запази жизнеността и желанието да работи на футболния терен.

Лекари от Университета в Калифорния са създали напълно функционираща осемслойна ретина от стволови клетки на човек. Това е първият напълно завършен човешки орган, създаден само от стволови клетки в лабораторни условия.
Така създадената ретина е напълно готова за трансплантация и може да помогне в борбата с различни очни заболявания, такива като пикментозен ретинит и макулна дегенерация. Успеха се състои в създаването на комплексна структура, състояща се от много типови клетки.
През миналата година този екип са успели да усвоят процеса на диференциация на стволовите клетки, когато от еднородни мастни клетки са получили различни функционални клетки, работещи като части на различни органи. Именно тогава са създали и изкуствени нервни клетки, които са помогнали в борбата с нараняванията на гръбначния мозък.
Така от получените знания за деференциация, изследователите създават от еднородна маса клетки завършен орган – ретина. За да възстановят най-ранните етапи на ретината, медиците са използвали различни микроскопични градиенти, с които са подбудили стволовите клетки към началото на деференциация по зададен сценарии. Главният проблем първоначално бил, да накарат клетките да се делят по дадено указание. Но сега проблема е решен и резултатите са налице.

Много шофьори  загубили доброто си зрение с напредване на възрастта, се отказват да сядат зад волана. Първо, заради своята безопасност, а след това и тази на другите участници в пътната мрежа. Да, но всяко правило си има изключение.
Гладис Флеймър от Пенсилвания скоро ще навърши 104 години. Въпреки преклонната си възраст, тя не се нуждае от чужда помощ. Живее сама и даже кара кола.
Фреймън  с гордост заявява: „След две седмици ще навърша 104 години. Много хора на моята възраст и дори по-млади не са в състояние да правят това, което правя аз“.
Гладис живее съвсем сама и е доволна от това, защото така може сама да вземе решение за всеки конкретен случай.
В същото време много си задават въпроса: „Дали е безопасно жена на нейната възраст да кара кола“? Трябва да се отбележи, че тя добре се справя с това. Забележете, тя е започнала да кара автомобил на 15 годишна възраст и продължава да го кара и днес.
Нямат предел човешките възможности. Всичко е въпрос на психика, самовнушение и желание без натрапчивия страх.

Ерик Вайхенмайер е първият сляп човек, който е покорил най-високите върхове на седемте континента. Последният от рекордните му изкачвания е връх в най-високата планина на Австралия.
Тридесет и три годишният американец е изкачил връх Косцюшко издигащ се на височина 2195 м над морското равнище. Изкачването е направил с група от 100 алпинисти.
Вайхенмайер в едно от изказванията си твърди: „Изкачвайки се на седемте най-високи върхове, искам да покажа на хората, че цели, които им се виждат невъзможни, могат да бъдат достигнати“.
Ерик живее в град Голден щата Колорадо. Той започва своя път към покоряване на върховете през 1995г. Първият изпречил му се връх бил 6096 метровия Мак-Кинли в щата Аляска, най-високият връх в Северна  Америка. През 1997г. достига 5802-метровата точка на връх Килиманджаро в Африка. Две години по-късно стъпва на 6152 метровия Аконкагуа в Южна Америка, а през 2001г, покорява 4820 метровия планински масив Винсон в Антарктида. В същата година неговият крак докосва 8850 метровия великан Еверест. Три месеца преди това слепият алпинист, заедно с група от Седма експедиция изкачва руския Елбрус, който на височина 5 553 метра се явява най-високата  точка в Европа.
Вайхенмайер  в резултат на рядко заболяване на очите, загубва зрението си напълно на 13 години. Но това не му пречи да продължи образованието си и да се занимава със спорт. Той е бивш учител от едно средно училище и треньор по борба. Увлечението му по алпинизма е още от ранните му детски години.