Джесика е най-младата ни котка. Тя има черно – червеникава козина. В къщи е много горещо и Джесика не може да понася жегата като нас.
Разбира се, че в хладилника е прохладно и той  стана едно от любимите й места.
От 3 до 5 пъти на ден, особено след обед, я слагам в хладилната камера за по-малко от 5 минути, като затварям вратата.
Тя стой там с удоволствие и не иска да излиза. Налага се да я изкарвам насила.
Страхувам се, че ако я държа повече време в хладилника ще се разболее.
Странна котка. И тя е намерила някакъв изход от положението, но дали това е безопасно?

В Китай е съществувала странна традиция. На малките момиченца от ранно детство задължително се бинтоват краката.Те не са счупени, нито е били необходимо да се изправят костите им, напротив.
Древната традиция обявявала за красива всяка девойка с малки стъпала. Само девойка с превързани крака, така наречените лотосови крака, може да бъде съпруга или конкубина. С обикновенни стъпала са селянките, прислужничките, евтините проститутки, камериерките или работничките. Такива са презрени в обществото.
Майката започва да бинтова краката на дъщеря си, когато детето е на 6 години. Превръзките се правят от бинтове широки два инча и дълги дванадесет фута. При бинтоването се навлажняват.
А ето и самият начин на превързване. Бинтът здраво стегнат минава около стъпалата до петата му, над извивката и под табана, като се извиват четирите малки пръста под долната част на стъпалото. Свободен остава само палеца. Когато бинтовете изсъхнат, те се свиват и болката е ужасна.
В продължение на месеци и години петата се свива към пръстите и свода се извива. Веднъж седмично бинтовете се махат за няколко минути и ходилата се почистват. След няколко години малките пръсти изсъхват и се отстраняват.
На 12 години момичето може да върви добре, но ако стъпалата не са достатъчно малки се прави следващата процедура.
С остър нож се прави разрез в средата на табаните. Този дълбок разрез позволява на петата да бъде притисната по-близо до пръстите и отново се поставят бинтове.
Зад всеки чифт крака стои езеро от сълзи. Но какво са сълзите и болката сравнени с гордостта да бъдат измерени стъпалата на девойката и да се установи, че те са достатъчно малки.
Всичко това ми прилича на средновековна инквизиция. Но като сравня случая с днешната мания за отслабване, по-големи гърди, издути бицепси….и начините, които се използват за постигането им, голяма разлика не виждам. Суетността на човека го е подтикнала към още по-злокобни методи днес. Неразбирам, нужно ли е всичко това?

Да, правилно сте разбрали, наистина става въпрос за музей под водата. Той се е появил през 1993 г. по инициатива на гмуркачи от Донецк. Идеята им била подкрепена от колегите им в Киев и Херсон.
Те поставили на 15 метра дълбочина скулптори на различни майстори. Тук са Ленин, Маркс, Енгелс, дори и Крупская. Голяма е групата представляваща съветски композитори и писатели. Днес колекцията наброява 32 скулптори.
Нова придобивка за подводният музей е бюста на шведския есперантист и пътешественик, приятел на Лев Толстой, Валдемар Ланле. Скулптурата е поставена на 8 юли по време на международната среща на есперантистите в Тарханкут.

Осем месеца е трябвало на петима студенти и четирима преподаватели да проектират, разработят и създадат подводен робот. Той тежи само 17 кг.
Телеуправляемият подводен механизъм може да взема проби от морското дъно, да носи със себе си датчици и прибори за научни изследвания. Роботът е снабден с видеокамера, система за светене, манипулатор и кошница за превоз на товари. Той може да работи на дълбочина 200 метра, а когато е с човек на 60 м.
Достойнствата на този вид техника са оценени на научно образователно съревнование в Америка. Екипът от творци на този механизъм е спечелил първа награда между други 60 от САЩ, Канада, Шотландия, Пакистан, Иран, Ирак и Русия.

Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на  дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де –  Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция  Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов  учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки  и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на  Сен – Андре – де –  Кюзбак.