Първата информация за книжни пари датира от 13 век, когато веницианския търговец и пътешественик Марко Полo посещава Китай. Той бил много удивен, когато видял правителството да разпространява някакви цветни хартийки и да задължава хората да ги използват като пари. С тях държавата плащала на чиновниците си, а хората данъците си.

Хартията била направена от кора на черница и оризова слама, а върху банкнотите бил поставен имтераторския печат, който гарантирал обезпечаването им  със стойността на злато и сребро.

Търговците първи усетили удобството на книжните пари, тъй като в тежките кесии със златни монети, жълтиците се нащърбвали, образите и цифрите по тях се изтърквали и това затруднявало оживената търговия.

Първите европейски банкноти се появили в Швеция през XVII век по времето на управлението на кралица Кристина. Тя направила опит да покрие недостига на сребърни монети, тъй като в кралството нямало достатъчно сребро. Банкнотите представлявали тънки медни листове, с необходимата гравировка.

Оживената търговия с Далечния изток донесла модела на книжните пари от Китай в Европа. Появили се първите монетни дворове и парични печатници. Новопоявилите се банки започнали да работят не само със златни и сребърни монети, но и с книжни купюри.. Постепенно се оформили и националните парични единици, обезпечени със съответното златно покритие., защитени и контролирани от държавата.

Дълго време ацтеките използвали като разменно средство какаовите зърна. Дори телата на принцесите попаднали в плен на врага, са били изнасяни на пазара и разпродавани срещу такива зърна, защото това било угодно на боговете.

Какаовите зърна били особено полезни при дребни размени между хората. Докато пълните торби, съдържащи по 24 000 зърна играели ролята на „едри пари“, то зърната били „стотинките“ при търговията.

По това време се появили и първите фалшификатори. Те разтваряли обвивката на какаовото зърно и подменяли вкусната ядка с глинено топче. Залепвали черупката и смесвали фалшивите зърна с истинските. Заловените измамници получавали само една присъда, отсичане на главата.

Преданията разказват, че когато първите европейски пирати пленили кораб натоварен с какаови зърна, без да познават тяхната размена стойност, ги изхвърлили в морето, защото им приличали на заешки изпражнения.

Съществувал е човек, който е търпял крах след крах в продължение на 27 години. Годеницата му умира. На два пъти бизнес начинанията му пропадат. Преживява нервен срив. Неуспешно се опитва да се реализира в публичната власт. Прави опит да стане щатски сухопътен офицер, представител на конгреса, щатски сенатор и то два пъти. Дори опитва да бъде вицепрезидент на САЩ. Ще се изненадате, когато научите името му.  Да, това е Ейбрахам Линкълн.

След върволица от неуспехи, бива избран за президент на САЩ. Неговата решителност е опора на нацията в едно от най-бурните времена на американския народ. Днес мнозина вярват, че той е бил един от най-силните и уважавани президенти в страната си.

Учебниците и книгите посветени на него представят Линкълн, като велик лидер, но не винаги споменават рисковете и отхвърлянията, които са го довели до този връх.

Поуката от всичко това е, че няма нищо лошо в това да пробваш и да не успееш.

Когато си позволите да се провалите, може да научите много. Успелите хора трупат зад гърба си, повече провали от другите, защото те са готови да опитат, независимо дали този опит е положителен или не.

Ако имате мечта в живота си, постарайте се да я реализирате и в случай, че не се получи веднага, запитайте се какво бихте променили, за да опитате пак.

Сложете съд от неръждаема стомана близо до мивката в кухнята. Вместо да изхвърляте крайщата на марулята, морковите и другите зеленчуци, които режете, плюс употребяваното кафе и яйчените черупки, просто ги пуснете в този съд. След като се напълни изсипвайте съдържанието му на купчинки в задния двор в квадрат с повърхност три на три метра. Оградете го с подходяща ограда или го обиколете с мрежа.

Съберете достатъчно „кафяви“ материали, като стари вестници, опадали листа, дървени трици и сухи дървени отпадъци. Смесете ги със „зелените“ отпадъци от  стоманения съд в съотношение една зелена част към две кафяви и редовно обръщайте получената смес с вила.

Скоро ще имате напълно органичен тор, с който можете да поддържате градината си.

Семейство Блъмкин е легендарно. Бабата на Господин Блъмкин Поуз е направо герой.
Удивявам се, когато чета за тази жена, която си проправя път от Русия до САЩ, когато е едва на двадесет.
Тя започва новият си живот само с 66 долара в джоба, без да знае английски, но въпреки това полага основите на собствения си бизнес за мебели.
Отваря първия си магазин в мазето на заложната къща на своя съпруг. Нейното мото било: „Продавай евтино и казвай истината“.
Този малък магазин днес се е превърнал във верига от магазини за мебели.
Роуз умира мултимилиардерка, навършила 104 години.