Знаете ли кой е Чарлаз Уотъртън? Той е известен британски естественик.
Едно от най-големите удоволствия на Чарлз било да се преструва на бясно куче и да хапе гостите си по глезените. Безобидна детска шегичка, ще кажете. Да, ама Чарлз продължавал да тормози с нея хората и на 57-годишна възраст!
Друга негова страност било отвръщението му към спането на легло. той предпочитал голия под, а за възглавница си подлагал някоя хубава и удобна цепеница.
Този учен предприел няколко пътешествия до Южна Америка с цел намиране на нови видове животни. Щом обаче откриел някой ценен екземпляр, го застрелвал. После препарирал тялото, за да може да си го изучава на спокойствие.
Веднъж дори пленил цял алигатор, като преди това му се наложило да се бори с него с голи ръце.
Накрая се завърнал в имението си в Англия и похарчил 10 хиляди лири, за да го превърне в първия в света природен резерват. Да, Уотъртън наистина обичал животните, дори накарал да построят конюшната мъ така, че конете вътре да могат да си „говорят“.
Архив на категория: любопитно
Малкото камъче
Как се предизвикват страхотни трусове в икономиката или правителствата? Да кажем, като се пуска в действие някаква малка, но добре пресметната лъжа, или с помощта на незабележимо намигване, направено в необходимата посока, което като малко камъче, подскачащо по склона на хълма, повлича със себе си скали и канари.
И една от тях, съвсем изневиделица, цапва по главата един нещастен банкер, облечен в костюм с жилетка, докато замислено разглежда лихвените проценти. Може би той умира на място и точно когато разтревожените му помощници заподозрат, че този камък от небитието може да означава нещо, точно тогава започва тайно движение на капитали към и от сейфовете или по кабелите на компютърните мрежи, докато в един момент вложителите подушат нещо нечисто и се втурнат панически да теглят от банката.
А ето и резултатът, финансовата империя потъва, банкрутирали предприемачи се хвърлят от прозорците, правителства на страни от третия свят рухват и на никой никога няма да му мине през ума, че първото камъче е било ритнато от туткав старец, който с една ръка плеви розите си, а с другата „задейства лостовете на Вселената“.
Като не искат да ядат, да пият
Това се случило по време на Първата пуническа война.
Преди голямото морско сражение при Екном Манлий Вулсон, както го изискава обичая, се обърнал за знак към свещените птици на палубата.
Хвърлил им ечемик. Ако започнанели да кълват, това било добро предзнаменование и той трябвало да атакува, а ако откажели не трябвало изобщо да нападат.
Птиците не докоснали ечемика. Тогава Вулсон го хвърлил зад борда и казал;
– Като не искат да ядат, да пият!
И атакувал, но спечелил битката, а с нея и войната.
Практична печка
Най-главното във кухнята е наличието на печка. Съвременните печки са много по-добри от тези, които са били преди 20 години.
Все пак топлината от нагряването не се използва максимално, обикновено се нагрява само дъното на съда. Дизайнерът Ciprian Frunzeanu е разработил уникална печка.
Повърхността на печката се състои от няколко пластини, които могат да оформят куб, в който се слага тенджерата с яденето. Такъв вид печка може да се преобразува в микровълнова такава. Топлината се разпределя равномерно. Готвенето отнема по-малко време, което води до икономия на енергия, разбира се и на финансови средства.
Като вземем в предвид, че в тесните кухни на многоетажните блокове трудно се вместват мебели, уреди и печка, това дизайнерско решение опростява нещата. Печката заема много малко място, в резултат, на което се освобождава допълнително пространство. За сега това е само проект, който се надяваме скоро да видим на пазара.
Пратка донасяща щастие
Девет американки тайно даряват хората с пратки донасящи щастие в продължение на 35 години. За тази секретна мисия не знаели дори техните съпрузи.
В Западен Тениси, не далеч от Грейсланд, девет жени, или както те обичат да се наричат, „Деветте Нан“ се събират през нощта, за да донесат щастие на хората. Точно в четири часа започват ежедневните си навици, ритуал, които дори техните съпрузи не знаели за 30 години. И всичко започвало с печенето.
Една от тях пресявала брашното, друга приготвяла яйцата, трета тиганите…. Сменяли си често местата в зависимост от настроението. Но те имали една главна между тях, която обикновено била най-възрастната.
През оставащите три часа деветте жени пекат стотици пайове, след това незабелязано ги давали на хората в нужда, оставяйки след себе си само слаб аромат на ванилия и лимон.
Шофьорът, който разнасял стотици пратки от този вид, не знаел с какво се занимават тези жени. Той не знаел, че е част от техния план, но с радост получавал една кутия със вкусен пай за себе си.
Всичко започна преди 35 години, когато жените отново се събират да играят бридж.
Тогава те седели и си спомняли как техните баби и дядовци са помагали на хората. Бабата и дядото на Мери Елен се грижили за четири сестрички, когато майка им починала, а по късно, когато нейните родители се нуждаели от помощ те я взели при себе си.
Бабата на Рут, когато прочитала във вестника, че някой е умрял, изпращала специална торта на семейството. Не било нужно дори да познава тези хора, достатъчно ѝ било да види усмивки на лицата им.
И тогава тези девет жени се замислили как те могат да помагат на хората.
Една от жените предложи да не харчат пари за химическо чистене и за пране, а след това да използва спестени парите за добри дела. Не на всяка от тях било приятно да пере …,, но все пак се съгласили. Така за един месец те спестили 400 долара, а съпрузите им дори не забелязали. Дрехите им били чисти, както преди.
Така жените започнали да се вслушват в разговорите на другите. Те подслушвали, разбира се, с добри намерения, в салона за красота и дори по време на пазаруване. И като чуели за вдовица или самотна майка, който се нуждае от помощ, те анонимно плащали сметките за комунални услуги или купували нови неща за децата.
Те изпращали колет на даден адрес с бележка: „Някой те обича“. Колкото повече хора успели да направят щастливи, толкова по-смели ставали.
Те пътували из бедните райони и търсили къщата, където прозорците имат само вентилатор. Това означава, че хората, които живеят там, не могат да си позволят климатик. Обръщали внимание на тъмните стаи, ако няма светлина, тока е изключен за неплащане на сметката. Те се връщали преди зазоряване, за да изпратят навреме пакетите си.
Техните действия останали незабелязани, докато преди пет години, съпруг на Мери Елън не забелязал, че жена му тегли големи суми пари от банковата им сметка.
Нямало начин как да се скрият нещата. Така след 30 години била разкрита тайната мисия. Съпрузите им веднага предложили помощта си. Така се включили и децата им и започнали да кроят нови планове.
Сега разполагат с ресторант, който бил собственост на сина на една от жените, което им позволявало преди да дойдат работниците сутрин да извършват благородната си дейност. Те дори наели „координатор на щастието“, лице, което подслушвало разговорите на хората. Помолили момичето, което се занимава с това да не разкрива „тайната“, така че родителите ѝ смятали, че тя се занимава с маркетинг.
За последните 35 години тези девет жени са пожертвали 900 долара в местната община, но това не означава, че не им е останало време за приготвяне на малки пратки на щастието. Понякога те просто взимат телефония указател и изпращат торта на някой адрес.
Не всеки има баба и дядо, които да се грижат за тях, но тази група жени искала да покаже на хората, че някой се грижи за тях. Те искали да зарадват някого, да го направят щастлив.