Всяко животно си има своите особености, дори и при храненето.
Канята яде само охлюви. И ако наоколо няма нито един, става доста заядлива.
Зайците разполагат със страничен джоб в червата си, пълен с бактерии, където храната загнива и става по-лесна за храносмилане. Като поглъща собствените си фекалии, заекът се самонаторява.
Гмурецът поглъща пера. Никой не знае защо го прави. Може би перата помагат на птицата да повърне костите на рибата.
Поповете лъжички се хранят със техните собствени братя и сестри. Съществуват два вида от тях. Безобидно малки тревопасни и канибали с остри зъби. Познай какво се случва когато двата вида се съберат!
Един октопод ще изяде собственото си пипало, ако е много гладен. За негово щастие той израства отново.
Слоновете ходят в една пещера в планината Еглон в Източна Африка, за да хрупат скални отломки. Учените смятат, че скалите съдържат минерали, които са полезни за здравето на тези огромни животни.
Има още много интересни случаи, но за сега ще спра до тук.

Кукумявките поглъщат малките животинчета цели, а после изстрелват козината и костите като сачми.
Морската звезда е прочута със своите маниери на хранене. От тях стомаха ти може да се преобърне.
Тя обича да похапва загниваща риба и други подобни вкусотии. В решаващия момент свива мускулите си дотолкова, че стомаха й изкача от устата. Тогава храносмилателните сокове разграждат разлагащата се плът на жертвата.
А после иди казвай, че се храня отвратително!

Умението на една котка в ловуването, веднъж спасили човешки живот.
Въпросният човек бил сър Хенри Уайт, английски рицар от 15 век, който бил хвърлен в тъмницата и оставен да умре от глад.
Но гладния Хенри се сприятелил с една бездомна котка. И тя започнала да му носи някой и друг гълъб.
Така му поддържала живота, докато затворникът накрая бил освободен от своите приятели

Животните, отгледани от хора, също си вземат домашни любимци.
Една маймуна била научена да „говори“ езика на знаците. Въпросната горила Коко била много щастлива от съжителството си с изследователката доктор „Пени“ Патерсън.
Горилата имала едно огромно желание, повече от всичко тя си мечтаела за свое котенце. Затова през 1984 г.добросърдечната доктор Патерсън й подарила едно.
Коко нарекла своя любимец Ол Бол и се отнасяла към него като към свое бебе. Давала му сладки и го обличала с „малки дрешки“ – шапчици и всякакви парченца плат.
Маймуната често се опитвала да накара котенцето да я чеше и да я гъделичка. и когато малкото се държало добре, Коко обяснявала с езика на знаците, че то е „мекичко, добро коте“.
Скоро след това Ол Бол било прегазено от кола и умряло. Коко била съкрушена. Нищо не можело да я развесели. Накрая доктор Петерсън се принудила да й подари друго котенце.

Грозната морска котка се спотайва по дъното на южноамериканските реки. Тя има 100 хиляди вкусови брадавички на езика. именно с тях успява да открие храна в гъстата и тъмна тиня.
Хората разполагат само с 8 хиляди вкусови брадавички, това са половината от вкусовите брадавички, на които се радва прасето.
Може би, за това „прасетата“ не ги допускат на тържествените празнични трапези.