Тази швейцарската обсерватория е построена през 1937 г., за да се извършват научни изследвания в високите части на планините. Сградата се намира на 3571 метра над морското равнище.
Обсерваторията е разположена на превала, който свързва върховете Мьонх и Юнгфрау, в т.нар. Бернски Алпи.
В непосредствена близост до обсерваторията се намира и най-високата жп гара в Европа, което е малко по-ниска от нашия обект, само на 3454 метра над морското равнище. Благодарение на нея се е появила тази обсерватория. Първоначално учените е трябвало да живеят в палатки.
Гарата и обсерваторията са свързани чрез тунел, на който има специален асансьор. Обсерваторията е предназначена за учени, но предприемчивите швейцарци са направили това място достъпно и за туристи. За целта е построена специална площадка, която дава възможност на всеки да се запознае с  красотата на Алпите.

Тъгата размеква душата, а безделието и хубавото ядене  са като маслото за огъна за страстите.
Знаейки  това, древните египтяни отмервали скъпернически на царете си хляба, месото и часовете за сън, за да бъдат годни да царуват. На приблизително същата диета англичаните подлагат състезателните си коне.
Представи си как почиваш върху лебедов пух, ядеш пирамиди от яребици и елени, а в постните дни множество риби, гъски и патки, хайвер, стриди, гъби и други хубави лакомстава, заместващи едемските ябълки, които според равините вместо костилки имали кантариди – твърдокрили насекоми. Най-известната от кантаридите е испанската муха, чието тяло, изсушено и стрито, притежава възбудителни свойства.
Всичко това  ви превръща в образец за царе, които като боговете на Епикур хъркат на високия си трон, предоставят се на ножицата на министрите си, както и на творецът според манихейците, които се опитвали да съчетае  християнството с източното езичество, предоставили света на разположение на дявола.

Аполон разпоредил сред поклонниците си така:
Епиците получиха гръмките тръби, химнописците — божественото вдъхновение, трагиците — сълзите, на ораторите — софизмите и историците — целия човешки род като плячка.
За сатириците не останало нищо на дъното на кошницата, но им било дадено правото да се утешават, като се подиграват с всичко.
Нима искате да отнемете това право от тези клетници, лишени от наследство? Не ви ли е жал за горките хора?

Повечето, за да не кажа всички, християнски обреди са били възприети по признанията на самите свети отци от езичеството. И много от тях дори са влезли в християнството независимо от волята на отците.
Така например Тертулиан и Лактанций говорят с отвращение за езическия обичай да се кади с тамян и забраняват на търговците-християни да продават тамян. Минуций Феликс се обявява срещу употребата на свещи. Споменатият по-горе Лактанций пита тези, които поддържат този обичай в църквата: „Как бихте дръзнали някога да поднесете някаква свещ на създателя на слънцето и звездите, както езичниците на своите богове, които, бидейки богове на мрака, са имали нужда от свещи, за да виждат?“
А правенето на водосвет по домовете е според Тертулиан подражание на езически обичай, самите шествия не са нищо друго освен зрелищата на древните. Хлябът на предложението е възприет според Юстин от египтяните, а пък поклоненията са индийски обичай. И дори самото кръщение е според Тертулиан подражание на идолопоклонниците, които посвещавали чрез него новите си последователи в тайнствата на Изида. На същото мнение са свети Юстин и Ламене.
Самите тайнства на християнската религия —  изповядването, светите дарове и др., са съществували и преди появата на християнството, както признават светите отци. Те са постигнали съгласие помежду си само в следното, едните се мъчели да докажат чрез тази тъждественост древността на християнските истини и възприемането им от всички народи по света, а другите, напротив, смятали, че дяволът, знаейки предварително догмите и обредите на бъдещата религия, ги разкрил на езичниците, за да ги направи още от самото начало смешни.
„Дяволът, тази маймуна на бога — казва Тертулиан, — подтикна езичниците към подражание на християнските обреди и затова виждаме как и те се кръщават, извършват поклонения, правят приношения пред олтарите“ и т.н. Съвременните критици и археолози потвърждават напълно мнението на светите отци, като доказват научно чрез сравняване на паметниците от древността, че догмите и обичаите на християнската религия са съществували много преди това.

Скръбта, радостта и кафето имат еднакво въздействие върху клепачите. Александър Велики, който спял толкова дълбоко в навечерието на не знам коя си битка, надали през нощта след победата е можел да заспи.
Но защо да търсим сън и сънища, когато самата истина, или действителността, както казваме днес, е по-сладка от всеки сън?
Кой би могъл да си спомни без съжаление и вълнение за безсънната нощ, която е прекарал, след като е спечелил по-голяма сума пари, победа в надпревара или първата целувка от  любимата си?