В китайския език няма специфични думи да се опишат понятията с „да“ и „не“. Когато искате да отговорите на въпроса, просто трябва да повторите глагола.
Например, на въпроса „Обичате ли ориз?“, китаецът трябва да отговори: „Обичам“ или „Не обичам“.
Ако въпроса няма активен глагол, например, „Днес понеделник ли е?“, то положителният отговор се явява глагола-връзка 是, подобно на to be в английския език.
Отрицателния отговор е свързан с отрицателната частица на Ж.

Цветята на вид са безопасни и много красиви растения, но те могат да съсипят почивката ви и да причинят непоправими последици за здравето ви.
От списъка на атрактивните, но не по-малко опасни цветя е момината сълза.
Тя изглежда красива и безвредна, но е много отровна.
Разбира се един, два цвята не причиняват сериозни щети, особено на възрастни.
Но попадне ли в организма в по-големи количества, предизвиква болки в устата, гадене, повръщане, спазми и диария.
Хората със сърдечни заболявания трябва да бъдат особено внимателни, тъй като токсините, намиращи се в момината сълза, забавят сърдечния ритъм и предизвикват аритмия.

Изследователи на НАСА от Космическия център Кенеди се опитват да използват боклука като щит против радиация за космически кораб.
По време на космическите полети, особено по-продължителните, в космическия кораб добре се натрупват две неща: дози на радиоактивно облъчване за космонавтите и различен битов боклук. Специалисти от НАСА са опитали да решат единият проблем с помощта на другия.
Не е изключено, при полета до Марс, американските космонавти да се върнат с кораб обшит с панели от боклук.
За да направят това, в изследователския център Еймс събрали битовите отпадъци, които постоянно се натрупва на МКС. Под въздействието на висока температура ги пресовали в диск с диаметър 20 см и дебелина около 1 см. За направата на диска се използва специално изработена преса, която нагрява боклука до 150-180 градуса по Целзий. Тя унищожава микробите и омекотява суровината, която може да се пресова и да се намали обема ѝ 10 пъти. В резултат се получава тестов образец на антирадиационен щит от пластмасови бутилки, дрехи, хартия, ленти, фолио и др.
Сега в НАСА изпитват „боклукови“ екрани като защита от слънчевите изригвания. Ако се докаже безопасно да се използва боклук, в него може да има токсини, гъбички, микроорганизми, при създаване на щитове, то те могат да станат основни средства за усилена антирадиационна защита, особено при по-далечни полети, като към Луната, Марс или астероидите.

Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство е намерило на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Ето и една от тях: За преподобния Дъстън и дявола. Това е англо-саксонска приказка.
При бъдещият архиепископ на Кентърбъри Дъстън дошъл дявола и го помолил да подкове копитата му. Трябва да отбележим, че преподобния бил ковач по съвместителство.
Дъстън подковал дявола толкова здраво, че той от болка се завъртял на едно място и помолил за пощада. Цената, с която дяволът платил свободата си била клетва, че никога няма да влезе в дом над вратата, на който е окачена подкова.

Вила Епекуен е курорт разположен на 600 км от Буенос Айрес. Той е бил построен през 1920 г., и половин век по-късно става популярен за туристите, защото тук е могло да се почине на уникалното солено езеро Лаго Епекуен. Днес на мястото на това селище има само руини. 25 години преди това то е било под водата в резултат на наводнение.
Езерото Лаго Епекуен е било туристическа Мека, то притежава уникални свойства. Езерото е 10 пъти по-солено от кой да е океан и съвсем малко отстъпва на Мъртво море. Терапевтични свойства на водата му са известни отдавна. Тук идват да лекуват депресия, ревматизъм, кожни заболявания, анемия и даже захарен диабет.
Първите заселници в селището са се настанили в края на 19 век. Скоро след това населението нараснало. Имало железопътна връзка с Буенос Айрес и скоро пътуващите от Южна Америка наводни аржентинския курорт.
В средата на 20 век тук почивали ежегодно около 2500 човека. През 1970 г. в селището живеели повече от пет хиляди души, работели около 300 предприятия, включително хотели, ресторанти, плувни басейни, магазини и музеи.
Природата обаче не е била благосклонна към този край. Поради увеличилото се количество падащи валежи, нивото на езерото се покачило и на 10 ноември 1985 г. огромен поток от солена вода залял голяма част от селището. До 1993 г. селото било изтрито от земята. Нивото на водата  до 10 метра.
През 2009 г. с постепените климатични изменения, водата започнала да отстъпва и започнали да се виждат руините на селището.
От хиляди коренни жители на Вила Епикуен, по тези места се върнал само 81-годишният Пабло Новак Той вече няколко години живее тук сам, чете вестници и си спомня за разцвета на селището преди три десетилетия.